Най-старият клас активи продължава да доминира в нетното богатство

Това, от своя страна, генерира насрещен вятър за растежа на потреблението, тъй като те не купуват и всичките неща, необходими за едно жилище. Но също така подхранва инфлацията в наемите, тъй като толкова много хора не могат да си позволят да си купят дом. Това подкрепя идеята, че бихме могли да се насочим към ерата на стагфлация от 70-те години на миналия век.

Голяма част от несъотвествието между богатството и растежа произтича от твърде многото пари в недвижими имоти. Но друг аспект на проблема е, че просто няма достатъчно пари, които да се насочат към икономически по-продуктивни места. Около три четвърти от ръста в нетното състояние между 2000 и 2020 г. (от 150 на 500 трилиона долара) се дължи на по-високите цени на активите, докато на спестяванията и инвестициите се падат само 28 процента.

Като се има предвид, че инвестиции като инфраструктура, индустриално оборудване, машини и нематериални активи са това, което всъщност стимулира производителността и иновациите, това е много лоша новина. С изключение на Китай и Япония, активите, които не са свързани с недвижими имоти, съставляват по-нисък дял от общите материални активи в десетте държави днес, отколкото преди 20 години. Нещо повече, въпреки факта, че дигиталната търговия и информационните потоци са нараснали експоненциално през това време, нематериалните активи са само 4% от нетното богатство.

Това може да се дължи на факта, че, както отбелязват авторите, „за техните предимно корпоративни собственици се приема, че стойността на нематериалните активи намалява бързо поради остаряването им и конкуренцията, дори ако тяхната стойност за обществото може да е много по-дългосрочна“. Това е малко игра с числа. Проучването отбелязва, че ако се премахне амортизацията от измерването на нематериални активи през последните 20 години, тяхната стойност би се учетворила (което всъщност може да оправдае цените на някои привидно балонизирани технологични акции).

Но въпреки всички приказки за блокчейн, криптовалути и големи данни, е удивително, че по-голямата част от богатството на 21-ви век все още се състои от най-стария клас активи: недвижимите имоти.

Какви поуки трябва да извлечем от това? Първо, изглежда все по-ясно, че ниските лихвени проценти не са спомогнали много за бизнес инвестициите. Второ, и по-окуражаващо, големите програми за държавни разходи от ерата след Covid предоставят нова възможност да се опита насочване на парите към по-продуктивни сектори, което в крайна сметка може да върне съответствието между богатството и растежа.

Трето, достъпните жилища са най-належащият икономически проблем в момента. Мобилността, движена от технологиите и увеличената работна гъвкавост в пост-пандемичната ера могат да облекчат част от натиска. По-вероятно ще трябва да преосмислим градското зониране и да насърчим по-голямата гъстота, както Калифорния вече направи. Ще трябва също да намерим начини да облагаме имотите въз основа на някаква комбинация от поскъпване на капитала, но и на дохода, за да не наказваме пенсионерите. Само чрез корекция на жилищния сектор ще можем да ребалансираме глобалната си счетоводна книга.