Какво се случва с олимпийските селища, след като свършат игрите?

Престижът на това даден град да е домакин на Олимпийски игри е безспорен. Остава въпросът обаче какво се случва с олимпийските селища, които се изграждат за настаняване на спортистите, след като игрите свършат, и какво влияние оказват те върху пазара на имоти.

Проучване на немската компания за имоти DEGI обобщава последващата употреба на селищата:

Берлин, летни игри, 1936 г.
Селището се ползва временно от военните. Сега земята и сградите стоят празни, а музейният характер на обекта се поддържа от фондация. В процес на проектиране са жилищни площи в богато озеленена градска среда.

Осло, зимни игри, 1952 г.
Студентски общежития.

Рим, летни игри, 1960 г.
Социални жилища за 6500 души. Сградите се превърнати в блокове с апартаменти през 1985 г., периодично се обновяват.

Инсбрук, зимни игри, 1964 и 1976 г.
Социални жилища. Селището е разширено чрез сгради от подобен тип, но районът не е с твърде добри условия за живот.

Мюнхен, летни игри, 1972 г.
Апартаменти, които се отдават под наем, социални жилища и студентски общежития, както и хотел в ретро стил.

Гренобъл, зимни игри, 1986 г.
Социални жилища и студентски общежития. 

Сеул, летни игри, 1988 г.
Апартаменти.

Барселона, летни игри, 1992 г.
Употребата варира от малки къщи с тераси, сгради с апартаменти, големи седеметажни блокове, районът е престижен, с контрол на достъпа.

Лилехамер, зимни игри, 1994 г.
Над половината от селището е било изградено от сглобяеми апартаменти, което са демонтирани след игрите и използвани повторно на други места като студентски общежития например.

Сидни, летни игри, 2000 г.
След игрите всички къщи и апартаменти са реновирани. В момента това е най-голямата част в града, която се захранва с енергия от слънцето.

Атина, летни игри, 2004 г.
Социални жилища (3200 единици).

От компанията представят и данни за движението на цените на имотите в градовете и страните домакини за период от пет години след игрите: