Производството в еврозоната е в почти пълен застой през юли

Намаляващите поръчки докараха на европейския производствен сектор ефективна стагнация през юли, стана ясно от изследване на института Markit, което показва, че промишлената продукция в еврозоната е нараснала с най-слабото си темпо от излизането на региона от рецесията, съобщи Ройтерс.

През миналия месец производителите в ядрото на еврозоната, представено от Франция и Германия, са напреднали с най-бавното темпо, продължавайки да подкрепят ръста, докато резкият спад в Испания, наблюдаван през май и юни, се е задълбочил през юли.

Индексът на бизнес активността в еврозоната на Markit, който измерва промените в активността на хиляди производители от региона, се е понижил до 50,4 пункта през юли от 52 пункта през юни

Нивото от 50 пункта е границата между ръста и спада.

Това е най-слабият показател от септември 2009 г.

„Обхватът на влошаването във входните поръчки е поразителен, като спад в новите бизнеси се наблюдава не само в периферията, но и в бързо охлаждащото се в момента ядро, представено от Германия и Франция“, заяви Роб Добсън, старши икономист в екипа на Markit, извършил проучването.

Индексът за новите поръчки е паднал до 47,6 пункта от 49,8 пункта през юни, което е най-лошият показател от юни 2009 г., когато еврозоната все още се намираше в най-тежката рецесия след Втората световна война.

Въпреки че Европейската централна банка обяви миналия месец, че износът от еврозоната ще продължи да бъде подкрепян от световната икономика, новите поръчки за износ показват свиване за първи път през последните 2 години.

Индексът за промишленото производство, който е елемент в по-широкия индекс на бизнес активността, е намалял до 50,2 пункта през юли в сравнение с 52,5 пункта през юни. Макар и коригиран спрямо предварителните данни от 49,5 пункта, това е най-лошото представяне от юли 2009 г.

Икономисти, анкетирани от Ройтерс през юли, обявиха, че очакват стабилен, но бавен ръст в еврозоната през следващата година, макар че те биха могли да преразгледат прогнозите си след публикуваните данни в петък за американската икономика, които показаха през второто тримесечие ръст, който е доста под очаквания.

Разрешаването на дълговата криза в еврозоната вероятно ще има най-голямо влияние върху икономическите очаквания, въпреки че според икономистите още доста работа трябва да бъде свършена, преди положението да се подобри.

Макар лидерите на държавите от еврозоната да се споразумяха през миналия месец да предоставят допълнителни правомощия на фонда за финансова помощ и да отпуснат нов спасителен пакет от 109 млрд. евро за Гърция, анализаторите остават скептично настроени, че споразумението представлява повратна точка, от която кризата ще започне да се разрешава.

През юли инфлацията в еврозоната неочаквано намаля до 2,5% от 2,7%, а индексът на бизнес активността потвърди, че в производствения сектор инфлационният натиск е намалял.

Икономистите очакват ЕЦБ да изчака до четвъртото тримесечие на годината за ново повишаване на основния лихвен процент, макар че ако инфлацията продължи да дава признаци за намаляване, увеличението може да стане и по-късно.

Индексът на заетостта бе коригиран надолу в сравнение с предварителните данни, докато все още имаше предположения за разширяване на пазара на работната сила в производството.

„Създаването на работни места се задържа на добро ниво, като се има предвид по-слабият ръст в промишленото производство. Способността на компаниите да продължат да увеличават наетите и продажните цени обаче ще бъде поставена под съмнение, ако тенденцията за търсенето не успее да се възроди в краткосрочен план“, смята Добсън.