Ще промени ли опасността от дефлация курса на политиката на ЕЦБ?

Какво може да направи ЕЦБ?

Анализаторите са на различни мнения за това дали ЕЦБ ще направи нещо в четвъртък. Последната инфлационна изненада и повишаващите се лихви на паричните пазари могат да принудят 24-членния състав на Управителния съвет (УС) да предприеме една от тези три стъпки.

Първият, и най-малко спорен, ход за ЕЦБ ще бъде да спре усвояването на ликвидност, създадена от предишните й покупки на държавни облигации, направени посредством антикризисната Програма за пазарите на ценни книжа.

Спирането на това, което централната банка нарича „стерилизация“, ще прибави малко повече от 175 млрд. евро във финансовата система на еврозоната и най-вероятно ще успокои лихвените проценти на паричните пазари. Ако Драги търси този вариант, то той ще трябва да получи одобрението на немската централна банка Bundesbank. Въпреки че спирането на стерилизацията би бил най-удачният вариант, той едва ли ще направи много за повишението на цените.

Второ - по-смислена, но по-малко вероятна стъпка ще бъде намаляването на основния лихвен процент от сегашното рекордно ниското ниво от 0,25% с 10 или 15 базисни пункта.

Третият вариант, който също е малко вероятен, е лихвеният процент по депозитите, срещу който банките държат средствата си при ЕЦБ, е да падне под нулата, т.е. – да стане отрицателен.

И двете стъпки ще се окажат спорни за някои от членовете на УС, които казват, че икономическите перспективи почти не са се променили, откакто ЕЦБ даде последните си прогнози за инфлацията и за растежа през декември. За да се избегнат различията, съветът може да почака до следващите прогнози, които ще бъдат публикувани през март, и след това да действат.

Но дори и ако ЕЦБ намали лихвите, мнозина считат, че по-ниските разходи по кредитите също няма да направят много, за да се поправи финансовата фрагментация във валутния блок. Тяхната значимост обаче се крие в ролята им на предшественик на едни по-агресивни действия.