ОИСР сви очакванията си за световната икономика заради "кризата на доверието"

Самодоволството на политиците и "криза на доверието" във властимащите, банките и мултинационалните компании са най-големите рискове за световната икономика през тази година, подчерта пред CNBC ръководителят на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия.

Предупреждението дойде, след като организацията на 34-те най-развити държави в света представи своя годишен доклад за икономическите перспективи. Институцията сви очакванията за растежа на глобалната икономика през тази година и прогнозира "умерено" развитие на търговията.

От ОИСР отчетоха също, че по-строгите финансови и кредитни условия ще тежат върху развиващите се икономики.

Международната организация понижи общите си очаквания за растежа спрямо прогнозата от ноември от 3,6% до 3,4 на сто. Прогнозата за растежа през 2015 г. пък бе задържана при 3,9%.

Икономиката на САЩ се очаква да нарасне с 2,6% през 2014 г. и с 3,5% през 2015 г. Еврозоната пък ще отбележи ръст от 1,2 на сто през тази година и от 1,7 на сто през следващата.

Същевременно японската икономика ще се разшири с 1,2 на сто както през тази, така през и през следващата година.

По думите на Гурия политиците са били възпрепятствани от убеждението си, че световната финансова криза от 2007-08 г. е останала зад гърба им.

"Те смятат, че сме вън от опасност. Ние не сме вън от опасност. Всъщност наследството на кризата се отразява много силно върху нас. Растежът все още е много бавен или муден", посочи Гурия след срещата на ОИСР в Париж.

Годишната прогноза на ОИСР подчерта също, че структурните реформи са от съществено значение, "за да се подобри устойчивостта и приобщаването, укрепването на растежа и перспективите за работа, както и облекчаването на двете външните дисбаланси и дългосрочната фискална тежест".

Според ОИСР нововъзникващите пазарни икономики ще отчитат скромен растеж, благодарение на затягането на финансовия и кредитния контрол по целия свят, както и поради "политиката на затягане", подета от част от централните банки по света, в това число и Федералния резерв на САЩ.

Гурия подчерта, че доверието в институциите е било "унищожено". По думите му тази липса на вяра в политиците, големите корпорации и наднационалните организации прави осъществяването на каквито и да е реформи трудно.

"Налице е генерализирана криза на доверие, което прави невъзможно да се успее с политиките, ако хората винаги отклоняват предложенията", посочи той.