Де Гиндос за борбата с инфлацията: Всички опции са на масата

Заместник-председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос призовава политиците да помогнат за предотвратяване на спиралата на цените и заплатите. Според него настоящият ценови шок в цените на енергоизточниците и суровините води до обедняване на много компании и работници.

„Фискалната политика трябва да спомогне за облекчаване на тежестта чрез временна, целенасочена помощ", каза той в интервю за Handelsblatt.

Де Гиндос очаква, че „вероятно ще има по-висока инфлация" в еврозоната за по-дълъг период от време, отколкото се очакваше преди войната. През февруари потребителските цени в зоната с единна валута се повишиха с 5,9%.

Според него бъдещата позиция на банкерите от ЕЦБ зависи от данните: „Ако продължим да подценяваме инфлацията, тогава ще реагираме. Всички възможности са на масата“. Според Де Гиндос основните фактори са вторичните ефекти и възможното повишаване на средносрочните инфлационни очаквания. „Когато ги видим, тогава ще действаме“.

Испанецът предупреждава, че фрагментацията в еврозоната, дължаща се на рязко различаващите се нива на лихвените проценти на облигационните пазари, може да застраши ефекта на паричната политика.

Понастоящем обаче той не смята, че рисковите премии за държавните облигации на страни като Италия и Испания са причина за безпокойство. Понастоящем те са „почти толкова високи, колкото бяха преди пандемията", и са „значително на по-ниски равнища от пиковите стойности през 2011 и 2014 г.".

„Рискове съществуваха и преди настоящата криза, като например високите оценки на финансовите пазари и задлъжнялостта на частния сектор, както и на държавите. Но трендът днес не е сравним с този преди две години, когато избухна пандемията от коронавируса. Няма затруднения с ликвидността. Компаниите все още могат да пласират облигации например. На фондовите пазари има колебания, но в момента не виждаме драматични промени. Въпреки това на стоковите пазари се появиха проблеми. При стоковите деривати имаше т.нар. маржин кол, т.е. искане на допълнително обезпечение за откритите позиции. Но според нашите наблюдения досега тези допълнителни изисквания са били изпълнени“, каза той.

Запитан кой е най-големият засега риск, испанецът поясни, че това е макрорискът, т.е. възможните последици за икономиката като цяло. „Защото по-високата инфлация и по-ниският растеж са най-големите рискове и за банките. Това играе много по-важна роля от проблемите в отделните пазарни сегменти“.