България ще получи най-малко евросредства до 2020 година

За периода от 2014-2020 година България ще получи общо 7,128 млрд. евро от структурните фондове на ЕС. На всеки български гражданин ще се паднат по около 970 евро. За същия период на всеки румънец се полагат по 1016 евро, на всеки жител на Полша – по 1880 евро, на всеки унгарец – по 2055 евро.

Въпреки че България е най-бедната в Евросъюза, страната ни получава най-малко на глава от населението от всички страни от Централна и Източна Европа, става ясно от интервю на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан пред БНР.

Дори за новоприсъединилата се Хърватия са предвидени два пъти повече пари – по 1870 евро, а Естония ще получи по над 2 600 евро на човек. Европейската кохезионна политика, или политиката на сближаване, има за цел постепенно да изравни жизнения стандарт в отделните страни – тя обаче отпуска пари не според населението, а за конкретни проекти и в зависимост от икономическия растеж на отделните държави.

Утре еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан пристига у нас за срещи с президента, премиера и вицепремиера, отговарящ за еврофондовете.

Еврокомисарят отрече да има спешен или специален повод за визитата му. „Не, това е повече или по-малко рутинно посещение, защото се намираме по средата на преговорите за следващия програмен период, трябва също така да направим анализ на усвоените средства от сегашния“, каза той.

Във връзка с новата бюджетна рамка той посочи, че данните – от 2009 година насам показват годишно усвояване от около 7%, това продължава и е първа стъпка в правилна посока. „Сега обаче е нужно допълнително да се подобри капацитетът за използване на европейските средства, за да не се загубят много пари. В момента България е усвоила 35 на сто от средствата, това не е най-лошият резултат сред страните - членки, но трябва да видим как да предотвратим загуби – в това има известен елемент на спешност“, смята Хан.

„По наши оценки крайните бенефициенти, особено в обществения сектор, понякога са изправени пред управленски дефицит и неяснота кой за какво отговаря. Водният сектор е един от примерите как общините, които носят отговорността, срещат трудности и организационни проблеми. В повечето сфери управлението на ниво министерства е добро, но част от разговорите ми в София ще бъдат посветени на това как да се подобри още капацитетът за съдействие на крайните получатели на средствата“, посочи еврокомисарят по регионалната политика.

По отношение на финансовата рамка за следващия програмен период еврокомисарят уточни, че „това е една доста сложна формула, но накратко – има регулация, която е свързана с равнището на брутния вътрешен продукт“. Той обясни, че има и таван, според който никоя страна не може да получи от структурните фондове повече от 2,35 на сто от размера на годишния си брутен вътрешен продукт - това е в основата на изчисленията каква сума ще бъде отпусната на всяка отделна държава. А таванът е въведен, за да се избегне прегряване на една или друга национална икономика, която е получила твърде много средства от еврофондовете, защото тогава ефектът от тях може да се окаже негативен. Такъв таван има и в настоящия програмен период.

Средствата за България в следващия период ще се увеличат с 3%, което е добре  на фона на общото намаляване на парите за структурни фондове с 8 на сто, каза Хан. И допълни, че вече няма никаква възможност България да предоговори отпуснатите й суми и да получи повече пари.

Еврокомисарят обясни и промените, които България трябва да бъде готова да направи, за да може да се възползва максимално от наличните средства.

„Важно е да се разбере, че в следващия програмен период за първи път ще имаме така наречените "предварителни условия", които трябва да се изпълнят за отпускане на пари – това означава, че всяка страна ще трябва да има подробна стратегия за отделните области. Например, ако говорим за транспорт – въпросът вече не е кой път, жп линия или пристанище бихме искали да построим, а как те се вписват в общата транспортна мрежа и какъв ще е ефектът от тях. Накратко – проектите ще трябва да са част от цялостна стратегия, а не да ни бъдат предлагани сами по себе си, извън общата картина. Ще трябва да е ясно какъв ще е положителният им ефект за България – и това е и друг ключов момент в предстоящите ми разговори в София. Посланието ми ще е, че очакваме стабилна стратегическа концепция“, обясни Хан.