Еволюцията на газовите взаимоотношения между Русия и ЕС

САЩ също се намесиха в спора, както чрез Конгреса, така и посредством пламенната реторика на президента Доналд Тръмп. Вече е пределно ясно, че новият проектозакон на Конгреса предвижда да бъдат санкционирани всички европейски компании, замесени с изграждането на руския газопровод.

Подобен проектозакон от 2017 г. доведе до дипломатически спор с германското и австрийското правителство, които твърдят, американските санкции са незаконни и че енергийната мрежа на Европа е работа само и единствено на Европа.

Противно на заплахите от миналата година, сегашният проектозакон би могъл да направи санкциите задължителни без да изисква одобрението на американския президент или на друга институция.

Противниците на „Северен поток 2“ виждат в това последна и единствена мярка, с която да се преборят с дострояването на газопровода.

Ролята на Украйна

Запазването на транзитната роля на Украйна в отношенията между ЕС и Русия е безспорно най-належащия т политически въпрос за блока, в светлината на новите инфраструктурни проекти.

Украйна печели между 2 и 3 млрд. долара годишно от преминаването на руския газ през нейната територия. Това са приходи, важни за нейната икономика.

Изграждането на алтернативни маршрути ще ощетят страната, както икономически, така и политически, губейки част от своята географска значимост пред ЕС и Русия.

Основният въпрос е дали Украйна може да запази транзитната си роля след изтичането на споразумението с „Газпром“ през декември 2019 г.

Опасенията се увеличават и заради изказването на „Газпром“, че възнамерява да започне процедура по прекратяване на договорите за доставка и транзит с Украйна.

Какво може да се очаква?

Очакват се няколко важни събития в отношенията между ЕС и Русия в областта на енергетиката до края на следващата година.

Строителството на „Северен поток 2“ ще продължи, докато руско-украинския транзитен договор изтече. По време на този преходен период трябва да се очакват нови сътресения в международен план, както и уточняване на количеството газ, което ще бъде транзитирано по всеки един маршрут.

Тези сътресения могат да бъдат облекчени ако руските, украинските и останалите европейски заинтересовани страни успеят да се договорят за оперативното поддържане на украинските транзитни газопроводи. На теория това не трябва да бъде трудно за постигане, тъй като всички страни се нуждаят от тези газопроводи, за да поддържат текущата търговия.

Разговорите между енергийните министри на Русия и Украйна, и представителите на ЕК, които трябва да започнат през октомври, трябва да доведат до едно ново и стабилно споразумение за преноса на газ през Украйна след 2019 г.

От друга страна заплахите от американски санкции срещу енергийните компании от ЕС могат да увеличат разрива в трансатлантическите отношения. Едно от нещата, които може да направи Вашингтон по отношение на енергийната независимост на Европа, е да направи така, че американския втечнен газ да стане конкурентен на руския чрез увеличаване на доставките и понижаване на цените.

Наличието на разнообразни енергийни доставчици и преминаването към по-чиста енергия на европейския енергиен пазар могат да се окажат решаващи фактори за развитието на договореностите между ЕС и Русия от една страна, и ЕС и САЩ от друга.