Издаването на финансов документ за пациента заедно с епикризата ще бъде заложено в Националния рамков договор за 2017 година. Очаква се документът да повлияе за по-конкретни разчети и по-адекватно остойностяване на медицинските услуги, а оттам - и на доплащането от страна на пациента. Финансовият документ ще позволи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да изчисли реалната стойност на клиничните пътеки в болниците.
Официален старт на преговорите по Националния рамков договор (НРД) в здравеопазването, който трябва да влезе в сила от 1 април, бе даден днес. Очаква се той да бъде подписан в края на февруари.
Така наречената "фактура", която Министерството на здравеопазването и КНСБ предложиха, може да послужи за мотивиране на доплащането от пациента за лечение. Това стана ясно по време на кръгла маса “Кризите в здравеопазването – диагноза и лечение“, организирана от Националното сдружение на частните болници в България и Българския лекарски съюз.
Участие взеха и управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и различни лечебни заведения.
Финансовият документ ще съдържа стойността на всички медицински дейности, които е получил пациента при лечението си. В него ще се посочват цените на клиничните пътеки, които плаща фондът, така и средствата, които е платил от джоба си пациентът. Информацията ще се събира от Здравната каса.
“По този начин ще видим колко струва всяка дейност за отделната болница и ще можем да направим по-адекватно остойностяване”, обясни управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов.
По думите му, когато стане ясно каква е разликата между същинските разходи за здраве и финансовите възможности на НЗОК, ще се обсъдят възможни мерки.
Според Комитов възможностите не са много - да се намали пакетът, заплащан от Здравната каса, да се вдигне здравната вноска или дела за здраве от БВП. Според него обаче тези възможности са малко вероятни, така че остава последната - доплащането от пациента. Доплащането от джоба на пациентите за здраве по изчисления на Световната здравна организация в България вече надхвърля 50%.
Цените на клиничните пътеки трябва да се повишат, в противен случай общинските болници са изправени пред фалит. Това каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев, който взе участие в дискусията. Той припомни, че цените на клиничните пътеки не са променяни от 2007 г.
По думите му бюджетите на общинските болници са редуцирани в сравнение с миналата година и има общински болници, които са пред реален фалит, заради натрупани задължения към кредитори и към персонал. В момента задълженията на 24 общински болници, членове на сдружението, са в размер на 17 млн. лв.
Лечебните заведения трябва да имат годишни бюджети, като се даде възможност средства да се прехвърлят от месец в месец, каза председателят на Сдружението на частните болници в България Николай Болтаджиев по повод идеята за въвеждане на четиримесечни бюджети. Важно е и районните здравноосигурителни каси, в които има излишък, да могат да прехвърлят средства в друга каса, за да се изплаща надлимитна дейност, каза още той.
Председателят на Сдружението на частните болници в България Николай Болтаджиев очерта проблемите пред болниците в момента - лимитите, Националната здравна карта, забраната за инвестиции, изискването за комплексно лечение в една болница, прекалени изисквания в медицинските стандарти и клиничните пътеки. По думите му това води до ограничен достъп и избор на пациента, ограничена конкуренция, понижаване на качеството на здравната услуга, напускане на персонал и повишаване на дълговете на болниците.
По време на дискусията стана ясно, че в проекта на рамковото споразумение се предвиждат механизми за намаляване на разходите за лекарства, които се покриват от Здравната каса.
Подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров съобщи, че се обмисля лекарствата за онкологични заболявания да минат на директно договаряне между НЗОК и дистрибуторите. Това би намалило разходите като цяло и би ограничило паралелния износ, който води до дефицит на лекарства в аптечната мрежа.
По системата в момента НЗОК плаща онколекарствата по заявка на болниците, а те се разплащат с дистрибутора. По думите на Петров това е "безсмислено". Идеята е болниците да поръчват лекарства на дистрибутора, а НЗОК да плаща директно на търговеца вместо на болницата.
В момента се проучва дали може да се въведе без законова промяна, само чрез Рамковия договор.
“Ако се наложи законова промяна, ще чакаме парламента. Вероятно ще спестим от допълнителни отстъпки около 1-2 млн. лева месечно. Това вероятно ще намали проблемите с паралелния износ”, каза Димитър Петров.


Затъмнението с българска следа: как МиГ-21 се превърна в летяща обсерватория
Нищожна част от всички украински бежанци в ЕС се намират в България
Ето какво ще е времето утре
Барселона и Реал Мадрид ще играят на по-малко от 500 км от Варна
„Музиката на Санремо“ идва във Варна на 21 август
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Южна Корея отказва балистични ракети на Украйна главно заради конституцията си
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Педикюрите, които превзеха лято 2026
Иво Христов нападна БНР на тема "олигархия", СЕМ с позиция
Ана де Армас беше снимана в обятията на новия си, изненадащ приятел
Недостигът на ракети-прехващачи поставя Украйна пред тежка зима
Защо жените не трябва да следват драстични диети?