Вложителите в кипърските банки разединиха Еврогрупата

Министърът на финансите на Кипър и колегите му от останалите страни-членки на еврозоната не постигнаха единодушие по въпроса за загубите, които трябва да понесат банковите вложители заради кризата в сектора, предаде Ройтерс.

Кипър категорично отказва да натовари вложителите, докато някои представители на еврозоната настояват, че и те трябва да понесат някаква част от загубите в банковия сектор.

До окончателно одобрение на спасителната помощ за Кипър очаквано не се стигна по време на срещата на Еврогрупата, тъй като лидерите на държавите от еврозоната изчакват изборите на Острова. Заради големите размери на финансовата помощ обаче - почти колкото е брутният вътрешен продукт (БВП) на страната - се проучват различни възможности и идеи за подобряването на устойчивостта на дълга на Кипър.

Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) например се противопоставят на идеята за преструктуриране на кипърския дълг. Двете институции не подкрепят и идеята вложителите в банките да понесат част от загубите в сектора. 

Икономическият еврокомисар Оли Рен коментира, че също не е предлагал мерки, които биха били в ущърб на вложителите в банките, но този вариант не се изключва от новия председател на Еврогрупата Йерун Диселблум.

По време на срещата Диселблум съобщи, че Гърция е изпълнила всички изисквания, заложени в спасителната програма, и ще получи предвиденото плащане от 7,2 млрд. евро в следващите седмици.

Основна тема на разговор на финансовите министри на държавите от еврозоната обаче не бяха затруднените държави от паричния съюз, а представянето на еврото на валутните пазари. След като се възстанови доверието към Европа, еврото значително поскъпна, което въздейства негативно на експортно ориентираните компании и би могло да спъне възстановяването на растежа.

Франция, която традиционно подкрепя интервенциите на пазара, поднови своите призиви за вземането на спешни мерки, включително и целево равнище на обменния курс на еврото. Финансовият министър на страната Пиер Московиси поиска по време на срещата да се предприемат координирани действия и да се състави общ план, който да бъде обсъден на срещата на финансовите министри и централните банкери на държавите от Г-20, която ще се проведе в края на тази седмица в Москва.

Йерун Диселблум беше лаконичен в коментарите си и посочи единствено, че срещата на Г-20 е форумът, където трябва да се обсъждат обменните курсове на валутите.

Марио Драги, президентът на Европейската централна банка, предупреди миналата седмица, че силата на еврото би могла да се отрази на способността на Европа да се измъкне от икономическата стагнация. Тази забележка беше достатъчна, за да смъкне рязко курса на единната валута срещу долара и йената.

Подобен ефект обаче успя да постигне и президентът на германската централна банка Йенс Вайдман. Той посочи, че дискусията около предполагаемото надценяване на обменния курс на еврото се отклонява от истинските предизвикателства и предупреди, че евентуална намеса в посока отслабване на единната валута би предизвикала ръст на инфлацията.

Повечето финансови министри подкрепиха Вайдман. Австрийският финансов министър Мария Фектер посочи, че пазарът определя валутните курсове и намеса с цел отслабване на единната валута не е необходима.