Министрите на финансите от държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) се споразумяха да предоставят на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) правото да влива пряко ликвидност в проблемни банки, но само след като съответното национално правителство първо направи капиталови инвестиции в проблемната кредитна институция, съобщи британският вестник Financial Times.
Споразумението от 4 страници вероятно няма да се окаже толкова привлекателно за някои от потенциалните кандидати за средства заради изискването, наложено от водената от Германия група на държавите-кредиторки, че националните правителства трябва да споделят бремето от процеса по рекапитализиране.
Освен това няма гаранция, че страни като Ирландия и Испания, които вече получиха спасителна помощ преди ЕМС да се сдобие с тези пълномощия, ще могат да се възползват от предимствата за минал период.
За банките, които не изпълняват минималните изисквания като капиталова адекватност от 4,5%, съответните държави първо ще трябва да вложат собствени средства, за да доведат съотношението до това ниво, преди да се намеси спасителният фонд за еврозоната.
За онези, които отговарят на това изискване, страната ще трябва да осигури 20% от средствата за рекапитализиране. Две години след влизането в действие на системата за пряко рекапитализиране на ЕМС това съотношение ще бъде понижено на 10%.
Тези правила обаче могат да бъдат пренебрегнати в „изключителни случаи“.
Спасителният фонд за еврозоната, който ще разполага с ефективен капиталов ресурс в размер на 500 млрд. долара, ще може да използва за пряко рекапитализиране на банки до 60 млрд. долара, макар че бордът на директорите му ще има право да гласува и по-висок обем на отпусканите средства.
Президентът на ЕМС Клаус Реглинг заяви, че се надява да има готовност за използване на пълномощията до втората половина на 2014 г., след като Европейската централна банка и Европейският банков регулатор проведат поредица от проверки на активите, за да преценят дали банките от еврозоната стабилизират състоянието си.
Правото за „пряко рекапитализиране“ на банките чрез спасителния фонд за еврозоната бе приветствано от лидерите на държавите-членки като ключово достижение в помощ на страните от региона с цел да бъде избегната съдбата на Ирландия, Испания и Кипър, където националните правителства се изложиха на риска да бъдат отрязани от финансовите пазари, след като не бяха в състояние да се справят сами с огромните спасителни пакети за банките.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 13 години А защо само банките? Защо не и директно корпорациите!? Мен не ми трябва посредник-пиявица между мене и паричките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар