Министрите на финансите от държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) се споразумяха да предоставят на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) правото да влива пряко ликвидност в проблемни банки, но само след като съответното национално правителство първо направи капиталови инвестиции в проблемната кредитна институция, съобщи британският вестник Financial Times.
Споразумението от 4 страници вероятно няма да се окаже толкова привлекателно за някои от потенциалните кандидати за средства заради изискването, наложено от водената от Германия група на държавите-кредиторки, че националните правителства трябва да споделят бремето от процеса по рекапитализиране.
Освен това няма гаранция, че страни като Ирландия и Испания, които вече получиха спасителна помощ преди ЕМС да се сдобие с тези пълномощия, ще могат да се възползват от предимствата за минал период.
За банките, които не изпълняват минималните изисквания като капиталова адекватност от 4,5%, съответните държави първо ще трябва да вложат собствени средства, за да доведат съотношението до това ниво, преди да се намеси спасителният фонд за еврозоната.
За онези, които отговарят на това изискване, страната ще трябва да осигури 20% от средствата за рекапитализиране. Две години след влизането в действие на системата за пряко рекапитализиране на ЕМС това съотношение ще бъде понижено на 10%.
Тези правила обаче могат да бъдат пренебрегнати в „изключителни случаи“.
Спасителният фонд за еврозоната, който ще разполага с ефективен капиталов ресурс в размер на 500 млрд. долара, ще може да използва за пряко рекапитализиране на банки до 60 млрд. долара, макар че бордът на директорите му ще има право да гласува и по-висок обем на отпусканите средства.
Президентът на ЕМС Клаус Реглинг заяви, че се надява да има готовност за използване на пълномощията до втората половина на 2014 г., след като Европейската централна банка и Европейският банков регулатор проведат поредица от проверки на активите, за да преценят дали банките от еврозоната стабилизират състоянието си.
Правото за „пряко рекапитализиране“ на банките чрез спасителния фонд за еврозоната бе приветствано от лидерите на държавите-членки като ключово достижение в помощ на страните от региона с цел да бъде избегната съдбата на Ирландия, Испания и Кипър, където националните правителства се изложиха на риска да бъдат отрязани от финансовите пазари, след като не бяха в състояние да се справят сами с огромните спасителни пакети за банките.


Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Бленджини: Не е възможно да играеш два мача за 18 часа
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Путин призна: Преминаваме през труден период, обеща да се справи с предизвикателствата
Рекордна температура от над 36 градуса измериха в Русе
След земетресението във Венецуела: 33 души са спасени живи, хиляди все още са в неизвестност
Гълъб Донев: Спряна е обществена поръчка за 490 млн. евро за мантинели
Николов: В район „Приморски” установихме нещо доста по-притеснително
преди 13 години А защо само банките? Защо не и директно корпорациите!? Мен не ми трябва посредник-пиявица между мене и паричките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар