Рейтингите на Ирландия и Италия показват проблемите на еврозоната

Невероятната власт на държавните рейтинги се сви значително от еврокризата насам. Навремето решенията на големите рейтингови агенции изпращаха шокови вълни по пазарите. Но и днес си струва да се анализират внимателно някои техни действия – като например намаляването на рейтинга на Италия и повишаването на този на Ирландия преди няколко дни. Двата примера, взети заедно, демонстрират ясно, че еврозоната далеч не е решила своите проблеми, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Повишаването на кредитния рейтинг на Ирландия до A е потвърждение на факта, че страната е доста напред в решаването на проблемите си пред другите изпаднали в криза държави. S&P прогнозира за 2014-2017 г. среден ръст от 3,5%. Брутният дълг според агенцията ще падне през 2017 г. до 106 процента от икономическия продукт, след като през миналата година беше доста по-висок - 136 процента от БВП.

Тук от особена важност е успехът при намаляването на дълга на ирландската „лоша банка“ (Национална агенция за управление на активи – NAMA), която в разгара на финансовата криза пое лошите кредити от банковите баланси и помогна за преструктурирането на банковата система. Проблемите на Ирландия не са толкова сериозни, колкото тези на други страни в еврозоната. Особено по отношение на производството и пазара на труда държавата е гъвкава, адаптивна и може да реагира бързо, отчитат експертите на агенцията.

Понижението на италианския рейтинг до ВВВ- контрастира с представянето на Ирландия в почти всяко едно отношение. Очаква се средният ръст на икономиката в периода 2014-2017 г. да е само 0,5%, а брутният дълг също се увеличава. S&P очаква през 2016 г. той да достигне 133,5 на сто от брутния вътрешен продукт. При това италианското правителство ще работи с доста сериозен бюджетен дефицит. Негъвкавите пазари продължават да ограничават възможностите за растеж в Италия. Докато разходите за труд в Ирландия спадат, в Италия те растат. Южноевропейската страна се нуждае от още по-мащабни реформи, които в политически аспект са трудни за изпълнение, смятат експертите на агенцията. 

Фактът, че в понеделник и двете промени предизвикаха малко пазарни реакции, показва много ясно до каква степен се е променила ситуацията в еврозоната за последните две години. Десетгодишните ирландските облигации показват незначително по-добро развитие от сравнимите облигации на Германия. Въпреки че при десетгодишните държавни облигации на Италия се увеличава доходността, която може да служи като добра мярка за възприемането на риска на инвеститорите, с ниво от 1,98% тя остава на много ниско равнище. При това независимо от факта, че италианският държавен дълг бе намален до най-ниския инвестиционен клас.

За последно това се случи на Испания през юни 2012 година. По това време Moody’s понижи оценката си, предизвиквайки пазара масивна турбуленция на пазара на държавни облигации на страните от еврозоната. В момента обаче перспективата за програма за покупки на облигации от Европейската централна банка предоставя толкова силна подкрепа за курсовете, че при подобно намаление на рейтингите няма да се стигне до разтърсване на пазара.  От S&P добавиха, че очакват политиката на Европейската централна банка да продължи да подкрепя нормализирането на инфлацията в еврозоната, което в дългосрочен план ще повлияе позитивно и на Италия.

Различните перспективи за Италия и Ирландия подчертават проблемите, пред които са изправени политиците в еврозоната. Президентът на ЕЦБ Марио Драги наскоро също ги описа ясно. Говорейки в Хелзинки, той подчерта, че един успешен паричен съюз трябва да носи и просперитет на участващите в него държави. Наистина, вярно че, кредитният рейтинг е само много груба индикация за икономическите перспективи на дадена страна. Но въпреки това тези сериозни разлики между Италия и Ирландия вече са причина за безпокойство, завършва анализа си WSJ.