Да живееш в свят с отрицателни лихвени проценти

Няма ясна граница относно това колко ниско могат да слязат. Ако търговските банки започнат повсеместно да налагат отрицателни лихви върху дребните вложители, държането на пари в брой може да изглежда привлекателно. В края на краищата кешът има лихва от 0%, въпреки че притежаването му не е без разходи. Нужни са сейфове, охрана или охранителни системи за съхранението му, а не е добра идея, ако искаме да пазаруваме онлайн.

И все пак някои икономисти считат, че отрицателните лихви могат да бъдат мощен стимулиращ инструмент, ако централните банки успеят да го впрегнат напълно.

Икономистът от Университета в Мичиган Майълс Кимбъл проповядва евангелието на дълбоко отрицателните лихви на централните банки. Когато търсенето на пари е ниско, каквото е по време на дълбока рецесия, Кимбъл смята, че централните банки трябва да направят кредитирането толкова лесно, колкото е нужно, дори това да означава, че трябва да плаща на банките, за да го правят.

Кимбъл има нов поглед върху проблема с държането на кеш – да се превърнат банкнотите в по-малко ценни. Той предлага Федералният резерв на САЩ да въведе обменен курс между банкнотите и електронните пари. Ако щатската централна банка реши да въведе лихва от -1%, например, то би могло да се каже, че 100 долара, депозирани за една година, ще резултират като кредит по банкова сметка от 99 долара.

Фед задържа лихвите близки до нулата, на положителна територия, през последните седем години. Председателят й Джанет Йелън намекна, че централната банка е готова да вдигне лихвите по време на следващото си заседание другата седмица.

Интересът към подобни схеми не е изцяло академичен. При положение, че лихвите са все още близки до нулата в по-голямата част от развития свят години след началото на следкризисното възстановяване, централните банкери могат да се озоват пред следващата рецесия без много възможности за понижаването им.

„Погрешно е да се каже, че централните банки са изразходвали амунициите си“, смята Кимбъл. „Отрицателните лихви могат да бъдат на дневен ред преди следващата рецесия. Няма лимит за това колко дълбоко могат да отидат.“

От 4 януари 2016 г. пък Българска народна банка ще налага -0,3% върху свръхрезервите на търговските банки у нас, пренасяйки пасивно политиката на ЕЦБ.