Масово преместване на производства в ЦИЕ: Прогнозите са преувеличени

Азия срещу Централна и Източна Европа

Данни на Световния икономически форум, Световната банка и Института за развитие на мениджмънта предполагат, че страните от нововъзникваща Европа наистина биха могли да предложат убедителни възможности за преместване на бизнеси и производства. Данните обаче илюстрират, че разликите в региона са важни.

Статистиката също така подсказва, че някои страни са малко вероятни кандидати да се възползват от тенденцията за преместване.

Преместването не е само за компаниите, които заменят далечните операции с близки. Много от тях съчетават азиатски предприятия или доставчици с производство близо до дома. Не става въпрос само за инвестиции „на зелено“.  Некапиталовите режими на инвестиции, като производство по договор, възлагане на външни изпълнители и др.под., придобиват все по-голямо значение поради гъвкавия си характер. От тази гледна точка е тъжно да се отбележи, че около половината от агенциите за насърчаване на инвестиции в световен мащаб не разглеждат некапиталовите инвестиции като възможност за растеж на икономиките.

Обеми и време

Потенциалният обем на пренасочване може да разочарова онези, които очакват кохорти от бизнеси, които се установяват в развиваща се Европа.

Според доклада на Eurofound за 2019 г., озаглавен „Бъдещето на производството в Европа“, който покрива и периода 2014-2018 г., има около 250 случая на преместване на производство в Европа, т.е. по около 25-30 годишно. Това е доста слабо, като се има предвид, че данните на Financial Times изброяват над 25 000 трансгранични инвестиционни проекта за същия период.

Eurofound също така заявява, че установява и сравнително малко работни места, които са били пренасочени обратно в Европа: анализът на конкретните случаи разкрива 12 840 нови работни места, като се уточнява, че липсват данни за някои инвестиции. Това води до предположение, че увеличението на заетостта е напълно отсъстващо или най-малкото не е достатъчно, за да се възползват тези компания от различни облекчения.

Професор Стефен Кинкел от Университета в Карлсруе е по-оптимистичен по отношение на обемите. Негово изследване за периода 1995-2015 г. го кара да твърди, че около 500 германски компании годишно изпълняват това, което той нарича „бекшоринг“. И все пак той също установява, че малко германски производители се връщат обратно.

Що се отнася до времето, малко вероятно е и масово преместване на производства в Централна и Източна Европа в краткосрочен план. Пандемията накара повечето компании да намалят всички, освен най-критичните инвестиционни разходи.

Разбира се, продължават да се изпълняват доста голям брой инвестиционни планове отпреди коронавируса, особено от компании с дълъг жизнен цикъл на производството. Успоредно с това има прилив на модерни производствени и складови помещения от компании, по-издръжливи на въздействието на Covid-19, например в областта на електронната търговия и науките за живота.

Като оставим тези ниши настрана, прогнозите за корпоративната активност в сферата на преките чуждестранни инвестиции са мрачни поне за следващите 18 месеца.