Американският министър на енергетиката Стивън Чу е поредният член на правителството на САЩ, който ще се оттегли от поста си, съобщи Ройтерс, визирайки кадровите промени в състава на кабинета в края на първия и началото на втория мандат на президента на страната Барак Обама.
Нобеловият лауреат Чу бе натоварен с ефективното изразходване на 37 млрд. долара, които трябваше да стимулират „зелените технологии“ в американската икономика, но част от тези инвестиции се оказаха пълен провал, посочват от Ройтерс.
През последните 2 години министърът бе в центъра на провеждани от представители на Републиканската партия разследвания на неговото управление на зелените инвестиции, средствата за които бяха осигурени от приетия през 2009 г. закон за икономическите стимули.
Оставката му изненадва малцина, твърдят от Ройтерс и припомнят аналогичните действия, предприети от високопоставен служител в американската Агенция за защита на околната среда, които според тях подготвят сцената за назначаване на нов екип от Обама, който да се захване с проблема с климатичните промени.
Като евентуални кандидати за поста са спрягани Кристин Грегъри, бивш губернатор на Вашингтон, Брайън Дорган, бивш сенатор от Северна Дакота, и Бил Ритър, бивш губернатор на Колорадо.
Днес Обама похвали начина, по който е действал Чу в министерството. „През периода, в който бе начело на министерството, Стив помогна на моята администрация да придвижи Америка по пътя на истинската енергийна независимост“, се посочва в съобщение на президента на САЩ.
Анализатори смятат, че вероятно за поста ще бъде номиниран или кандидат, който притежава съответните специализирани познания, или някой със сериозно политическо влияние, който да помогне за предотвратяването на продължаващото внимателно наблюдение от страна на Конгреса върху инвестициите на министерството.
Подложен на силни политически атаки, Чу защити своето име, отхвърляйки обвиненията, че министерството е позволило на политици да направляват управлението на енергийни проекти, включително на фалиралата компания Solyndra.
Битката за нея обаче послужи като тренировка за по-сериозната борба за насоката на американската енергийна политика, като републиканците твърдяха, че фалитът ѝ илюстрира рисковете от това правителството да определя кои компании в енергийния сектор да субсидира и кои – не.
В писмо до служителите в министерството Чу призна, че е бил изправен пред сериозни предизвикателства, докато го е ръководел. Той обаче определя този период като „най-голямата привилегия“ в своя живот.
„Смятам, че трябва да бъдем съдени не за средствата, които сме насочили към определен щат или окръг, компания, университет или национална лаборатория, а за типа на нашите решения“, изтъква министърът.
В писмото, с което си подава оставката, той заявява, че може да остане на поста си до края на февруари, за да помогне в прехода на министерството към неговия приемник.


Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Затъмнението с българска следа: как МиГ-21 се превърна в летяща обсерватория
Нищожна част от всички украински бежанци в ЕС се намират в България
Ето какво ще е времето утре
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Дара поздрави Бургас за домакинството на "Евровизия" (ВИДЕО)
Левски пусна билетите за плейофа в Шампионската лига срещу АЕК
За първи път у нас: лекари трансплантираха едновременно черен дроб и бъбрек
Риана се завърна в Барбадос с децата си
“Каспийски експрес“: Новият маршрут на Путин, който свързва Русия и Иран