Бернанке: Ранното спиране на монетарното разхлабване може да даде нежелан ефект

Едно преждевременно прекратяване на настоящото агресивно монетарно разхлабване, провеждано от Федералния резерв на САЩ, може да доведе до нежелан резултат, заяви на конференция в Сан Франциско председателят на финансовата институция Бен Бернанке, цитиран от MarketWatch.

По този начин Бернанке опровергава спекулациите, че централната банка ще свие програмата си за изкупуване на активи, смятат от агенцията.

„Преждевременният отказ от приспособяването би могло чрез забавяне на икономиката да послужи за удължаване на периода на ниски дългосрочни лихвени проценти“, каза Бернанке.

Коментарите му заливат със студена вода идеята, че Фед ще промени политиката си на задържане на лихвените проценти на нива, близки до нулевите, каквато стратегия бе приета и продължава да се следва от пика на финансовата криза през 2008 г.

В края на 2012 г. Фед предприе и нова безсрочна програма на количествени улеснения, като в момента изкупува държавни облигации и акции, обезпечени с ипотеки, на стойност 85 млрд. долара месечно.

Бернанке посочи, че настоящото лошо състояние на икономиката прави нежелана промяната в разхлабената позиция на Фед, която обаче също крие свои рискове.„На фона на слабото темпо на възстановяване и на запазващото се високо ниво на икономическо разхлабване отдръпването от приспособяването с цел въздържане от поемането на извънредни рискове в някои области представлява само по себе си риск за ръста, ценовата стабилност и в крайна сметка – на финансовата стабилност“, подчерта той.

В реч през миналия месец членът на Управителния съвет на Фед Джеръми Стейн, бивш професор от Харвардския университет и експерт по финансово регулиране, заяви, че централната банка все някога ще трябва да обмисли повишаването на лихвените проценти, за да се бори с финансовия пазар. Стейн посочи, че макар монетарната политика да не е точното средство за охлаждане на прегрели пазари, „тя има едно важно предимство по отношение на надзора и регулацията – че успява да запуши всички дупки“.

Във вчерашния си коментар Бернанке отбеляза, че е прекалено рано да се разчита на регулацията и надзора като основно средство за борба с прегрели пазари. Фед работи неуморно за подновяването на възможностите си за мониторинг върху последиците от финансовата криза, добави той.

Той изтъкна, че Фед очаква в дългосрочните лихвени проценти постепенно да се повишат до по-естествени ниви през следващите няколко години.

Някои анализатори обаче изразяват опасения, че лихвените проценти могат да скочат рязко, като дават за пример 1994 г., когато лихвата по 10-годишните държавни облигации прибави над 2 процентни пункта.

Бернанке обясни, че Фед сега разполага с по-добри средства за комуникация, за да се бори с евентуален рядък ръст на лихвите. Тези средства понижават шансовете за „пазарни недоразумения“ по отношение на намеренията на Фед, изтъкна той. От централната банка вече обявиха, че няма да повишават лихвите, докато нивото на безработица не падне най-малко до 6,5%, а инфлацията остава потисната.

В допълнение Бернанке разкри и ново средство за въздействие в тази насока. По думите му Фед е в състояние да заглуши всякакви „извънредно резки корекции“ на дългосрочните лихвени проценти с обещанието да задържи активи по баланса си за по-продължителен от очаквания период. От централната банка вече обявиха, че възнамеряват да разпродават постепенно активите по баланса си, обезпечени с ипотеки, щом условията в това отношение са благоприятни.