Йелън даде ясен сигнал за вдигане на лихвата до края на 2015 г.

Председателят на американската централна банка (Фед) Джанет Йелън изпрати ясен сигнал за вдигане на основния лихвен процент още до края на тази година. По време на своя реч в Амхърст, Масачузетс, която започна след края на борсовата сесия, Йелън заяви, че увеличаване на лихвата по-късно през годината би било подходящо. Условието за това обаче би било пазарът на труда в САЩ да продължи да се подобрява, а инфлацията да продължи да се движи към нивото от два процента, предава Ройтерс. 

Само преди седмица Фед отложи очакваната промяна на своята политика на нулеви лихви. С това централната банка предизвика поредния спад на курсовете на международните финансови пазари.

69-годишната Йелън изнесе лекция в университета в Амхърст. Тя каза, че повечето членове на Федералната комисия за отворения пазар (FOMC), в това число и самата тя, в момента очакват, че постигането на целите за пазара на труда и на инфлацията ще доведат до повишаване на лихвените проценти до края на тази година, "последвано от постепенно темпо на по-нататъшно затягане". Тя добави: „Ако икономиката ни изненада, ние ще променим нашето мнение за подходящата парична политика". 

„Ние не можем да бъдем сигурни колко бързо ще отшуми насрещният вятър за местната икономика", каза Йелън. Последните развития в световната икономика и финансовите пазари подчертавали риска, че забавянето на растежа в чужбина може да се отрази на икономиката на САЩ. Йелън говори за "временни" ефекти от спада на цените на енергийните ресурси, които частично причинявали инфлация. 

Гуверньорът нарече общите конюнктурни очаквания за американската икономика „солидни“. Последните развития на световната икономика и на финансовите пазари нямало да засегнат съществено политиката на Фед, поясни още Йелън. Изложението на Йелън бе помрачено временно, когато 69-годишният гуверньор се поколеба към края на продължилата 52 минути презентация, спирайки за дълъг период от време, запъвайки се в някои думи и кашляйки.   Цялата ѝ реч може да прочетете на английски тук!

Преди седмица Фед се отказа от постепенно затягане на паричната политика, като посочи за мотив слабата китайска икономика и борсовата волатилност. Централната банка остави основната лихва непроменена на рекордно ниското ниво от между 0 и 0,25%.

Федералният резерв понижи основния лихвен процент практически до 0% през декември 2008 г., като това е най-ниското равнище сред водещите икономики в света. Година по-късно, през ноември 2009 г., Фед стартира и т.нар. количествени улеснения - изкупуване на финансови активи от правителството и частния сектор чрез увеличаване на паричната маса, в ход да насърчи ударената между 2007 и 2009 г. от кризите в имотния и банков сектор икономика на САЩ. 

Поради дългия период на изключително ниски лихвени проценти централните банки по света са заплашени от проблеми при нормализиране на лихвите, заяви главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Петер Прает в четвъртък пред участници във финансова конференция. Ако най-накрая лихвените проценти започнат да се повишават, това вероятно сега ще е по-трудно, отколкото преди, заяви Прает. По думите му фазата на нулеви лихви е продължила твърде дълго време.

„Икономиките може твърде много да са привикнали към тези лихвени проценти“, заяви той. А придържането твърде дълго към много спорната парична политика крие значителни рискове, смята икономистът. По думите му еврозоната е далеч от нормализирането на лихвения процент.

В допълнение към изключително ниските лихвени проценти Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитва и чрез закупуване на държавни облигации да стимулира икономическия растеж. Тя се опитва и да насърчи опасно ниската според нея инфлация да се повиши. Цялата програма трябва да продължи поне до септември 2016 г. Съвсем наскоро ЕЦБ намекна за възможността за разширяване на програмата или за нейното удължаване.

Покупките на облигации се оказаха като цяло ефективна мярка за повишаване на равнището на инфлацията до целевото ниво от малко под два процента, каза Прает. „Количествените облекчения" (QE) обаче трябвало да бъдат преразгледани по-подробно, за да се реши дали те да продължат да принадлежат към инструментите на централната банка.