Европейските компании са предпочели емитирането на облигации пред тегленето на заеми през тази година, а съотношението между двата варианта на финансиране е достигнало най-високата си стойност, след като банките ограничиха кредитирането, се посочва в съобщение на международната рейтингова агенция Fitch, цитирано от Bloomberg.
От общо 495 млрд. евро, с които европейските компании са се задължили през първата половина на годината, 52% са били набрани чрез емитиране на облигации, докато за последните 5 години средният дял на този вид дългово финансиране е бил едва 36%, се отбелязва в съобщението на агенцията, която се позовава на данни от компанията Dealogic.
Банковите заеми, които са на обща сума 238 млрд. евро, се очаква да останат под 500 млрд. евро за годината за пръв път през последното десетилетие, показват данните.
Банките затегнаха кредитирането, докато се опитват да изпълнят по-строгите изисквания за капитала, въведени от световните регулаторни органи след финансовата криза.
Европейските компании се обърнаха към облигационните пазари за финансиране, тъй като централните банки държат лихвените проценти на близки до рекордно ниските нива.
Компаниите се мъчат с привличането на заеми в периода след икономическата криза, което се отрази в „структурна промяна“ в посока на финансиране чрез облигации, заяви Моника Инсол, управляващ директор за проучванията на кредитния пазар във Fitch.
Средната доходност, която инвеститорите са поискали, за да придобият облигации на компании в евро, е паднала до рекордно ниските 1,72% на 17 май, сочи индексът Euro Corporate на Bank of America Merrill Lynch. Оттогава обаче той е нараснал до 2,15%.
От Fitch очакват европейските компании да запазят предпочитанията си към облигациите за сметка на заемите и през следващите 6 месеца дори в момента, в който Федералният резерв на САЩ обмисля свиване на стимулиращите мерки.
„От една страна налице е силен натиск. Фед ще започне да повишава лихвите“, подчертава Инсол. „От друга страна обаче няма кой знае колко алтернативи извън облигациите, така че те ще продължават да се използват“, добави тя.


Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Учени: Повече REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 заболявания
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
18 държави от ЕС договориха общ план при внезапен миграционен натиск
62-годишна жена загина при катастрофа, затвориха Айтоския проход
Говорителят на ЦИК: Машината няма как да се манипулира
Запалиха автомобила на ключов свидетел по дела срещу кмет на плевенско село
преди 13 години Като работих в БНБ още преди кризата направо се опитаха да ме подкупят с апартамент или пари олигархията за създаване на парична експанзия и криза. Това са всъщност притежателите на банките, телекомите и електрото, които идват от Европа. Всички са под техен контрол и подкупени от президент до министри до БНБ. Тогава подадох жалба до президента (която може да се намери ако не е скрита както правят обикновенно), че са корумпирани и ме уволниха. Георги отговор Сигнализирай за неуместен коментар