Европейските компании са предпочели емитирането на облигации пред тегленето на заеми през тази година, а съотношението между двата варианта на финансиране е достигнало най-високата си стойност, след като банките ограничиха кредитирането, се посочва в съобщение на международната рейтингова агенция Fitch, цитирано от Bloomberg.
От общо 495 млрд. евро, с които европейските компании са се задължили през първата половина на годината, 52% са били набрани чрез емитиране на облигации, докато за последните 5 години средният дял на този вид дългово финансиране е бил едва 36%, се отбелязва в съобщението на агенцията, която се позовава на данни от компанията Dealogic.
Банковите заеми, които са на обща сума 238 млрд. евро, се очаква да останат под 500 млрд. евро за годината за пръв път през последното десетилетие, показват данните.
Банките затегнаха кредитирането, докато се опитват да изпълнят по-строгите изисквания за капитала, въведени от световните регулаторни органи след финансовата криза.
Европейските компании се обърнаха към облигационните пазари за финансиране, тъй като централните банки държат лихвените проценти на близки до рекордно ниските нива.
Компаниите се мъчат с привличането на заеми в периода след икономическата криза, което се отрази в „структурна промяна“ в посока на финансиране чрез облигации, заяви Моника Инсол, управляващ директор за проучванията на кредитния пазар във Fitch.
Средната доходност, която инвеститорите са поискали, за да придобият облигации на компании в евро, е паднала до рекордно ниските 1,72% на 17 май, сочи индексът Euro Corporate на Bank of America Merrill Lynch. Оттогава обаче той е нараснал до 2,15%.
От Fitch очакват европейските компании да запазят предпочитанията си към облигациите за сметка на заемите и през следващите 6 месеца дори в момента, в който Федералният резерв на САЩ обмисля свиване на стимулиращите мерки.
„От една страна налице е силен натиск. Фед ще започне да повишава лихвите“, подчертава Инсол. „От друга страна обаче няма кой знае колко алтернативи извън облигациите, така че те ще продължават да се използват“, добави тя.


Къмпинг за начинаещи или как да избягаме от глада в гората
Йорданова: Управленската програма е с логото на „Прогресивна България", а не с държавния герб
Пулев: Вече няма риск от шоково поскъпване на цените на горивата на дребно
Не снаряд, а кух предмет плава в морето край Тюленово, не е опасен
Божанов: Трябва да видим системните проблеми за ексцесиите, а не да сочим някого с пръст
БФБ, SOFIX и сегментът Eurobridge - какво ще се случи с българският капиталов пазар с въвеждането на еврото
Т. Лилов: Дефицитът на НОИ е ключов и за бюджетния дефицит
В. Шаламанов: В програмата на кабинета дроновете са приоритет само в земеделието
Shein иска да настигне H&M и Inditex, Adidas губи от големия си футболен залог
Напускането на шефа на Tata оставя в несигурност инвестиции за 120 млрд. долара
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Странно возило беше открито в Дунав
Почина eмблематичен шеф на Toyota
ВАС върна делото за конфликт на интереси срещу шефа на НСИ
Деси Стоянова се връща към ролята си на репортер, за да подкрепи инициативата „Капка живот за гората“
Повдигаме завесата на "Под прикритие": кои са старите играчи и кои са новите персонажи? (ВИДЕО)
Шишков: Обходът на Кресна трябва да е готов до края на 2027 г.
Руски дрон порази пътнически влак, двама загинаха
преди 13 години Като работих в БНБ още преди кризата направо се опитаха да ме подкупят с апартамент или пари олигархията за създаване на парична експанзия и криза. Това са всъщност притежателите на банките, телекомите и електрото, които идват от Европа. Всички са под техен контрол и подкупени от президент до министри до БНБ. Тогава подадох жалба до президента (която може да се намери ако не е скрита както правят обикновенно), че са корумпирани и ме уволниха. Георги отговор Сигнализирай за неуместен коментар