Могат ли централните банки да запазят независимостта си?

Друг вид количествени облекчения

Ако предупрежденията на Отмар Исинг и Чарлз Гудхарт звучат твърде тревожно, тенденцията е за по-голяма политическа намеса в дейността на централните банки. Призивите за намеса на правителствата ще се засилят при следваща рецесия.

Когато това се случи и ако лихвените проценти останат близо до най-ниските си нива в историята, централните банки трябва да прибегнат до нови количествени облекчения. Това може да означава, че Федералният резерв, ЕЦБ и останалите централни банки ще последват примера на Японската централна банка (ЯЦБ), като за първи път изкупят акции. ЯЦБ има цел да закупува годишно 5,7 трилиона йени (52 млрд. долара) от борсово търгувани фондове (ETF).

Но предвид критиките спрямо количествените облекчения, трябва да се запитаме дали държавните ръководители не смятат, че тази стратегия е достигнала лимита на полезността си и най-вече на демократичната си легитимност. За да отговорят на тези критики, централните банки може да координират политиките си по-тясно с правителствата. Краен пример, илюстриращ тази стратегия, би било прилагането на „паричен хеликоптер“. Това реално означава по-голяма координация между политиците и централните банкери по отношение на бюджетната и паричната политика.

Въпреки че метафората на икономиста Милтън Фридман се изразява в разпръскването на пари от централните банки от хеликоптер, за да се предотврати „ликвиден капан“, икономистите използват този термин за обозначаването на широка гама от различни политически идеи, включително монетизирането на бюджетните дефицити.

Подобно на останалите „неконвенционални“ мерки в областта на паричната политика, въведени в последните години, то е подложено на множество критики. В статия от 2016 г. Отмар Исинг предупреждава централните банки, които „раздават безплатно пари, че ще им е много трудно след това да възстановят контрола върху печатането на пари. Достатъчно е да си спомним опита на Ваймарската република или в последно време на Венецуела и Зимбабве, за да се убедим, че ако инфлацията е била проблем вчера, тя може да стане проблем и утре.

Въпреки че има риск правителствата да станат зависими от емитирането на пари, „валутният хеликоптер“ има предимства спрямо количествените облекчения. На първо място, последиците ще бъдат по-директни и по-бързи, тъй като заобикалят посредническите финансови институции. По-важното обаче е, че правителствата ще могат да са сигурни, че печалбите им се разпределят по-справедливо според нуждите на населението. Това може да се случи под формата на повишаване на разходите, намаляване на данъците или комбинация от двете.

На карта е заложено не само доверието

Добре е да си припомним, че политиката на независимост на централните банки започва с назначаването на Пол Волкър за гуверньор на Фед през 1979 г. и че тя е следствие от много контрастните резултати на централните банки по отношение на инфлацията, особено между Германия и останалите големи индустриализирани страни в предходните години. Докато в Германия, където Бундесбанк функционира независимо, инфлацията е била средно 5% през 70-те години на миналия век, в САЩ, Франция и Великобритания, където централните банки не са били независими, тя е достигала средно съответно 7,4%, 9,1% и 13,1%.

Под ръководството на Пол Волкър Фед повиши лихвените си проценти, които бяха средно 11,2% през 1979 г., до пика от 20% през юни 1986 г. Въпреки че тази политика предизвика ожесточени критики от страна на администрацията на Рейгън и тласна икономиката в рецесия, Пол Волкър прояви твърдост и в крайна сметка успя да изкорени инфлацията.

Като се има предвид тази история, малко е вероятно за момента голяма страна да не позволи на централната си банка да определя независимо от правителството лихвените проценти. Това ще представлява не само опасен прецедент, а може да засегне тежко спечеленото доверие от централните банки. А дестабилизирайки финансовите пазари, може да създаде обратен ефект.

По отношение на останалите аспекти на паричната политика по-голяма намеса на правителството може да се окаже полезна при следващата рецесия. Въпреки че това няма да е лишено от рискове, по-голяма координация на паричната и бюджетната политика вероятно ще бъде най-доброто решение. В този случай вместо да намали доверието в централните банки, тя може дори да възстанови доверието на обществото.