Големите банки на пазара на суровини трябва да адаптират стратегиите си

Петте основни банки в глобалната търговия със суровини трябва да решат дали да адаптират стратегиите си към новите реалности или да напуснат пазара, пише Ройтерс

Бумът на пазара на суровини, който стартира преди 10 години, накара много водещи банки да се впуснат в търговията с петрол, метали и селскостопански суровини.

Кризата от 2008 г. обаче доведе до болезнено свиване на пазара, в светлината на което днешните по-строги банкови регулации могат да принудят някои институции да се оттеглят.

Въпросът е дали банките вярват, че техните бизнес модели могат да бъдат променени по начин, който да им гарантира доходност в светлината на новите регулации и пазар, който е два пъти по-малък, отколкото преди 4 години.

„В дните на бума глобалният портфейл достигаше 14 млрд. долара. Тази година бих казал, че е около 7 млрд. долара. Когато пазарът на суровини възлизаше на 14 млрд. долара, в играта участваха между 10 и 14 банки, а сега са едва 5“, казва Дейвид Силбърт, шеф на търговията със суровини на Deutsche Bank.

През последното десетилетие Deutsche Bank. наред с Barclays и J.P. Morgan. използваха агресивни стратегии, за да извоюват дял на пазара на суровини, който до този момент беше запазена територия за ветераните Goldman Sachs и Morgan Stanley.

J.P. Morgan навлезе на този пазар като купи търговската къща Sempra наред с нейната инфраструктура за складиране и превоз на петрол и метали за 1,7 млрд. долара.

Днес тези 5 банки контролират 70% от търговията със суровини като останалите 30% са разделени между играчи от средна категория като Credit Suisse и Bank of America/Merrill Lynch.

Спадът на приходите в сектора до голяма степен е свързан с наложените регулации върху търговията за собствена сметка. Мотивите на регулаторите са, че банките трябва да се фокусират върху обслужването на клиентите и кредитирането на икономиката.

Трябва да обърнем внимание и на понижения апетит към капиталово интензивни бизнеси като търговията със суровини, следствие от по-строгите капиталови изисквания. Като резултат при търговията със суровини все по-често се прилага хеджиране.

Друг фактор е свиването на дела на физическата търговия. Физическата търговия сега съставлява едва една пета от общата търговия в сравнение с достигнатите четири пети преди 5 години, коментират трейдъри.

По-нататъшно свиване на търговията трудно може да бъде преглътнато от банките. „В условията на днешната волатилност разбирането както на финансовите потоци, така и на фундаментите на физическия пазар на суровини, са от ключово значение“, коментират анализатори на Credit Suisse.