Задава ли се газова ценова война?

Възможно ли е Газпром да започва ценова война на глобалния газов пазар?

Предвид перспективата вълна от доставки на американски втечнен природен газ (LNG) да удари пазара по-късно тази година, енергийните инвеститори се страхуват, че руският държавен газов гигант може да приеме същата стратегия на газовия пазар като тази на Саудитска Арабия на петролния, коментира Financial Times.

На пръв поглед изглежда сякаш газова ценова война е последното нещо, от което Русия, вече замаяна от влиянието на ниските цени на петрола, се нуждае.

Анализаторите обаче казват, че подобна стратегия може да е икономически оправдана за Газпром. Ниските вече цени на европейския газов пазар означават, че той може сравнително лесно да свали цените до ниво, на което доставките на втечнен природен газ от САЩ ще бъдат непечеливши. А по този начин компанията ще защити пазарния си дял в региона, който формира по-голямата част от печалбата ѝ.

Подобен ход би имал значителни последствия за глобалните енергийни пазари. Пълноправна ценова война на европейския газов пазар ще предизвика верижна реакция сред други региони и суровини – от австралийския втечнен природен газ до колумбийските въглища, както и ще заплаши жизнеспособността на зараждащата се LNG индустрия в САЩ.

„Защо би отстъпил пазарен дял на производител с по-високи разходи?“, казва Джеймс Хендерсън, специалист по руски петрол и газ в Oxford Institute for Energy Studies (OIES). „Ако бях инвеститор в американски втечнен природен газ, щях да съм притеснен“.

Аргументът в полза на ценова война е простичък.

Точно както Саудитска Арабия е основна причина за колебанията на световния петролен пазар заради способността си да вдига производството си при нужда, Газпром е основният притежател на свободен капацитет на глобалния газов пазар.

Според мениджърите на Газпром компанията притежава около 100 млрд. куб. м свободен производствен капацитет, който се дължи до голяма степен на инвестициите, направени на базата на предположения за бъдещото търсене на газ. Това е равно на почти една четвърт от производството на компанията и около 3% от световния добив.

И точно както Саудитска Арабия се изнерви от перспективата американските шистови петролни производители да отнемат част от пазарния ѝ дял, така и Газпром е изправен пред подобна възможност на газовия пазар. Напливът от евтин газ от американската шистова революция предизвика вълна от американски LNG проекти през последните години. Първите доставки от втечнен природен газ от САЩ бяха направени през януари, а общият износен капацитет в процес на изграждане е равен на две трети от износа на Газпром към Европа.

Накрая, точно както Саудитска Арабия по отношение на петрола, така и Газпром е един от газовите производители с най-ниски разходи. Според изчисленията на Хендерсън от OIES, разходите на Газпром за доставка на газ към Германия възлизат на 3,5 долара на млн. брит. терм. единици. За разлика от него американските LNG доставки струват 4,3 долара на млн. брит. терм. единици, въпреки че американските газови цени в момента са на 16-годишен минимум.