Коронавирусът и пазарите – опит за междинен отчет

Акции на развиващите се пазари

В Китай широкият индекс CSI 300 загуби само два процента, откакто вирусът се разпространи в международен план. Междувременно обаче той беше над 13 процента в червената зона. Основната причина за това са мерките за подкрепа, предприети от китайското правителство. Централната банка намали основните си лихвени проценти и изпомпа над 900 милиарда юана в икономиката.

Робърт Грайл, главен стратег в Merck Fink, подчертава пред Handelsblatt: „Едва през уикенда ръководството на Китайската партия даде да се разбере, че икономическият спад трябва да бъде смекчен по всякакъв начин чрез подкрепящи мерки, за да се постигнат целите за растежа“. Подкрепа оказва и хлабавата парична политика на повечето централни банки с продължаващо високо ниво на ликвидност. Това обаче крие редица рискове, като допълнително увеличаване на дълга на китайските компании.

Икономистите очакват последиците от коронавируса да натоварят китайската икономика с до два процентни пункта през първото тримесечие. Това би било значителен удар, но все пак управляем. За годината като цяло Международният валутен фонд очаква брутният вътрешен продукт на Китай да се увеличи с 5,6 процента. Преди кризата прогнозата беше за 6 процента.

И в други развиващи се пазари борсите са под по-сериозен натиск, отколкото в индустриалните държави. От средата на януари например индексът MSCI Emerging Markets е загубил над 8 процента.

При това последиците от вируса са различни за различните развиващи се държави. Според анализ на Deutsche Bank Тайланд и Камбоджа страдат предимно от спада на туризма от Китай. Тясно преплетените вериги за доставки оказват особено негативно влияние върху Тайван, Малайзия и Южна Корея. По-ниското търсене на суровини в частност засяга Саудитска Арабия, Чили и ЮАР.

За разлика от тях, Турция и Индия по-специално се възползват от по-ниските цени на петрола. И двете страни зависят икономически твърде слабо от Китай.

Европейски и американски облигации

От средата на февруари опасенията за последствията от коронавируса са по-очевидни при европейските и американските държавни облигации, отколкото при акциите. Бягството към този клас активи, който се счита за сигурно убежище, е осезаем - каквато е надеждата, че Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ (Фед) ще предприемат мерки за противодействие и допълнително ще намалят ключовите лихвени проценти. Цените на държавните облигации се повишиха, а възвръщаемостта им спадна.

Доходността по десетгодишните германски облигации спадна от началото на годината от минус 0,17 до минус 0,5 процента и по този начин е на най-ниското ниво от октомври 2019 г. До края на миналата седмица облигациите от периферните страни все още бяха търсени като сравнително безопасни инвестиции. Въпреки това разпространението на вируса в Италия поне наскоро отново увеличи доходността им.

От друга страна, държавните облигации на САЩ се възползват от репутацията си на сигурни инвестиции и от надеждата за намаляване на лихвите, които наскоро достигнаха исторически ниски нива. Доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ спадна до рекордно ниските 1,36 процента, в сравнение с 1,8 процента по 30-годишните държавни облигации на САЩ.