Зелените плащания ще затруднят всички страни членки на Еврозъюза. Въвеждането им като елемент от директните плащания за обработваема земя изисква сериозен контрол, административната дейност и организация на бази данни. Това каза пред телевизия Bulgaria On Air Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Поводът е предстоящият Клуб Investor.bg, който ще се проведе на 28 април 2014 г. в Гранд Хотел София, като темата на дебата е „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“.
Боянова припомни, че от 2015 година влизат в сила нови правила на Обща селскостопанска политика (ОСП), като промените са основно при директните субсидии.
До 1 август агроминистерството трябва да е готово с детайлите по регламентите, за да могат фермерите да планират бизнеса си. Възможно е да имаме проблеми, ако не сме подготвени, напомня експертът.
Тя посочи, че за директни плащания за българските земеделски производители ще се разпределят около 700 млн. евро годишно. Задължително 30% от тази сума ще е за зелени политики.
Когато земеделският стопанин си чертае земята догодина, трябва да знае, че задължително 5% от нивите трябва да останат екологично насочени площи - особености на ландшафта, групи или редици от дървета и др. Правилата на ЕС са толкова детайлни, че дори е разписано изискване дърветата в тези площи да са с корони до 4 м диаметър, а разстоянията между тях да са минимум 5 м, каза Боянова.
„Целта е не само да произвеждаме храни, а и да си пазим природата. Това е новото в ОСП от 2015 г. - позеленяват не само директните плащания, а и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)”, допълва тя.
Светлана Боянова коментира и обещаните от политиците 1250 евро за най-малките фермери, като средствата за това ще са от бюджета за директно подпомагане. Тя предупреди, че, според регламента, средствата ще се дават на стопани с поне 10 дка земя. Проблемът е, че малките стопанства – животновъди в планински райони, производители на плодове и др. масово притежават по-малко земя и така няма да могат да се възползват от схемата.
В крайна сметка фермерите може да получат по-малки суми – между 500 и 1 250 евро, в зависимост колко ще заявят това подпомагане, допълва председателят на Института за агростратегии и иновации.
Боянова коментира, че все още няма яснота дали България ще прилага преразпределителното плащане (част от директните плащания), при което за първите 300 дка всички стопани ще получават по-високи суми директни субсидии, или пък ще се избере схемата за таван на плащанията. При нея сумите за земеделците, които получават субсидия над 150 хил. евро, ще бъдат редуцирани минимум с 5%, но е възможно са се удържа повече.
„Дяволът е в детайлите и трябва да започнем да обсъждаме детайлно нещата помежду си“, посочи тя по повод очакваните нови правила за земеделието.
На дискусията в рамките на Клуб Investor.bg ще бъдат обсъдени и проблемите на животновъдите. „Ще говорим не само за производството на мляко или цените на яйцата и агнешкото месо, както обикновено се случва. Добре е предварително да се знае как ще бъде подпомаган този сектор, защото агроминистерството твърди, че е приоритетен, както и производството на плодове и зеленчуци“, посочи Боянова.
Тя допълни, че за фермерите са важни промените, свързани със заявяването на пасищата, реализацията на животинската продукция, директните продажби и създаването на местни пазари. Тези идеи са добри, но към момента са лишени от конкретика – кое колко ще струва и кой го плаща, заяви Боянова.
Тя посочи още, че при дебатите за новите правила ще загубим, ако започнем да делим фермерите на малки и на големи. В България има сериозен дисбаланс между двете групи производители. От 370 000 стопанства към 2010 г. 80% са малки. И двата вида производство са важни - големите произвеждат количества и задоволяват нуждите на пазара, а малките могат да произвеждат нещо бутиково, регионално или биопродукти, посочи Боянова.
Цялото интервю на Светлана Боянова пред Bulgaria on Air можете да видите във видеото


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите
Епидемията от ебола в ДР Конго може да стане най-смъртоносната в историята
Лицензът за дружествата на "Лукойл" у нас е удължен до 29 октомври