Централните банки демонстрират желание да постигнат целите си за растежа и инфлацията. Въпросът обаче е дали могат да го постигнат, пише Wall Street Journal в свой анализ.
Този въпрос става все по-наболял, след като стана ясно, че централната банка на Япония иска не просто да постигне 2% инфлация, а дори да надскочи тази цел. За тази цел институцията планира да насочва не само краткосрочните лихви, но и лихвите по дългосрочните държавни облигации, отбелязва изданието.
Решението на Bank of Japan потвърди репутацията на управителя Харухико Курода като експериментатор в сферата на паричната политика. То повдига и въпроса защо се провалиха предишните му нововъведения.
Паричните премеждия на Япония имат значение за всички централни банки, тъй като все повече страни по света заприличват на азиатската държава – отчитат бавен растеж и продължително ниска инфлация. Това затруднява икономиките да толерират лихви много над нулата.
Часове след обявяването на решението на японската централна банка Федералният резерв на САЩ остави без промяна лихвите, макар и да стана ясно, че най-вероятно лихвените нива ще бъдат увеличени през декември. Въпреки че ръстът на работните места в САЩ е устойчив, инфлацията е доста под целта от 2% и очакванията са тя да се задържи продължително на ниски нива.
Еврозоната се вози на същата лодка. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече поддържа негативни лихви в опит да тласне инфлацията нагоре. Ръстът на потребителските цени обаче, дори като се изключат нестабилните цени на храните и енергията, остава под 1%.
Положението в Япония е не просто подобно, то е по-лошо, пише изданието. Икономическият растеж на страната е средно 0,12% за 12-те месеца до края на юни, инфлацията е отрицателна и – най-тревожното за всички, обществените и пазарните очаквания за инфлацията също се понижават. Инвеститорите в облигации сега смятат, че през следващите години ръстът на потребителските цени в страната няма да с много над нулата.
Малко след решението на централната банка на Япония йената първоначално отстъпи на валутните пазари, но завърши деня с ръстове. Това се приема като знак за скептицизъм, че новите действия на институцията ще успеят.
Курода стартира агресивната програма за стимули през 2013 г. с ангажимент да увеличи инфлацията до 2% за две години. След масивно изкупуване на държавни и корпоративни облигации и акции японската централна банка се обърна към негативните краткосрочни лихвени проценти.
Действията имаха известен ранен успех и вдигнаха инфлацията до положителна територия. Напредекътъ обаче изглежда е в застой.
Институцията изтъкна три фактора за провала на политиката й да тласне инфлацията към целта от 2% - по-ниските цени на петрола, увеличението на данъка върху продажбите от 2014 г. и забавянето на развиващите се пазари. Банката признава, че постигането на целта за ръста на потребителските цени “може да отнеме време”, като се има предвид нивото на реалната инфлация.
Банката признава и че ако намали лихвите още по-дълбоко на негативна територия, това може да навреди на икономиката заради повишаване на съмненията в дългосрочното здраве на финансовата система.
Икономическото положение на Япония обаче не бива и да се преувеличава, подчертава изданието. Безработицата в страната е най-ниска от повече от 20 години. Слабият растеж пък донякъде се обяснява и с намаляването на работната сила и слабия растеж на производителността.
По същата причина разликите между Япония и другите страни не са толкова големи. Безработицата в САЩ също е на изключително ниски нива, но икономическият растеж е в застой от години, а инфлацията и инфлационните очаквания остават слаби.
Силите, които стоят зад тази комбинация от нисък растеж и нисък ръст на потребителските цени, надхвърлят нещата, върху които централни банки могат да влияят. Един от тези фактори е демографията.
Застаряващото население свива основата на работната сила и на потребителите, което пък изсмуква силите на капиталовата експанзия. Като се има предвид всичко това, какво всъщност могат да направят централните банки? Отговорът вероятно е нищо или поне нищо повече от това, което вече са направили.
Въпреки, че техните политики са по-малко ефективни, отколкото се надяваха, те не са и чак толкова неефективни. Ако нищо друго не отклони световната икономика, заплатите и инфлацията би трябвало да продължат да се възстановяват. Ползите от допълнителното намаляване на лихвите на отрицателна територия може и да са неуловими, но това не е причина да се пристъпва към увеличаване на лихвените нива, което може да причини разрушително изтичане на капитали от развиващите се пазари.


5,6% e безработицата у нас към края на октомври
Всеки трети жител на Варна е самотен
Осигуриха дронове, подводни роботи и AI технологии за изучаването на Черно море
9 г. затвор за младеж, нападнал и ограбил мъж на улицата във Варна
Акция: ГДБОП нахлу в офис на търговец на инвестиционно злато
Пазарът на облигации в САЩ говори високо. Стейси Ванек Смит разшифрова посланията
Фондът на Сорос е продал акции на Nvidia за близо $48 млн.
Новините в развитие
Р. Филипова: Отказът от Донбас е най-реалистичният сценарий за Украйна
Китай изостава с покупките на агростоки за $17 млрд. преди срещата Тръмп-Си
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
10-те шедьовъра на Fiat, които покориха света
Вратар на „Челси“ разби Ferrari за 350 000 евро
Кога спестените от гориво средства отиват за гуми
Съдът не пусна от ареста момичето, уговорило фаталната среща с Георги Кузев на Младежкия хълм
Катастрофа на пътя Монтана-Берковица, има загинал
Изключването на Калас от преговорите разкри борба за сфери на влияние в ЕС
Бебета се раждат с морбили, алармират лекари в САЩ
преди 10 години Централната банка (ЦБ) не може да спаси от актуални дългови кризи, защото водещият причинител (сгрешена парична система) не е в тяхна компетентност.При условия на наличната държавна грешка ЦБ е със съдба на жертва и с подсигурен провал.За спасение от актуални кризи е необходимо подобрение на парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Застаряващото население свива основата на работната сила и на потребителите, което пък изсмуква силите на капиталовата експанзия. Като се има предвид всичко това, какво всъщност могат да направят централните банки?----Ами като няма кой да работи, "капиталиста" да запретне ръкави и да види - "от къде и как идва хляба"!п.п. че лапате хурката всичките... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Силите, които стоят зад комбинацията от нисък растеж и нисък ръст на инфлацията, надхвърлят полето на влияние на институциите----Какво прозрение само , каква дълбочина на мисълта ... след 9 години "мъки", учЕните - икономисти прозряха истината, скрита в народната поговорка: "пАрен - каша духа!" Е па като целият свят не само се опари, ами направо се "изгори" от въглените на Лихвата, кой е тоя мега-хипер ***, който ше посегне отново към "огъня"? Тия които тласнаха хората към ръба на пропастта, да знаят, че те (хората), здраво са ги хванали за краката, така, че политането надолу ще е взаимно ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, ама новата кола ще е с 1000 еврака по-скъпа вече :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А защо не по 1 000 000? Или 2? Тоя експеримент с раздаването на пари вече е правен. Дори у нас, в България. През 1997-а лихвите в банките бяха 400%. Какво друго е това, освен чисто механично раздаване на пари. Напълно беше достатъчно човек да има 1 лев в банката и в края на годината получаваше 4. Да не говорим, че имаше срочни влогове, където лихвата беше още по-голяма. Но това не доведе до благоденствие. Познайте защо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами да раздадат на калпак по 1000 еврака и се дига потреблението...веднага продавам москвича и купувам нова кола ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар