Могат ли централните банки да направят повече за икономиката?

Централните банки демонстрират желание да постигнат целите си за растежа и инфлацията. Въпросът обаче е дали могат да го постигнат, пише Wall Street Journal в свой анализ.

Този въпрос става все по-наболял, след като стана ясно, че централната банка на Япония иска не просто да постигне 2% инфлация, а дори да надскочи тази цел. За тази цел институцията планира да насочва не само краткосрочните лихви, но и лихвите по дългосрочните държавни облигации, отбелязва изданието.

Решението на  Bank of Japan потвърди репутацията на управителя Харухико Курода като експериментатор в сферата на паричната политика. То повдига и въпроса защо се провалиха предишните му нововъведения.

Паричните премеждия на Япония имат значение за всички централни банки, тъй като все повече страни по света заприличват на азиатската държава – отчитат бавен растеж и продължително ниска инфлация. Това затруднява икономиките да толерират лихви много над нулата.

Часове след обявяването на решението на японската централна банка Федералният резерв на САЩ остави без промяна лихвите, макар и да стана ясно, че най-вероятно лихвените нива ще бъдат увеличени през декември. Въпреки че ръстът на работните места в САЩ е устойчив, инфлацията е доста под целта от 2% и очакванията са тя да се задържи продължително на ниски нива.

Еврозоната се вози на същата лодка. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече поддържа негативни лихви в опит да тласне инфлацията нагоре. Ръстът на потребителските цени обаче, дори като се изключат нестабилните цени на храните и енергията, остава под 1%.

Положението в Япония е не просто подобно, то е по-лошо, пише изданието.  Икономическият растеж на страната е средно 0,12% за 12-те месеца до края на юни, инфлацията е отрицателна и – най-тревожното за всички, обществените и пазарните очаквания за инфлацията също се понижават. Инвеститорите в облигации сега смятат, че през следващите години ръстът на потребителските цени в страната няма да с много над нулата.

Малко след решението на централната банка на Япония йената първоначално отстъпи на валутните пазари, но завърши деня с ръстове. Това се приема като знак за скептицизъм, че новите действия на институцията ще успеят.

Курода стартира агресивната програма за стимули през 2013 г. с ангажимент да увеличи инфлацията до 2% за две години. След масивно изкупуване на държавни и корпоративни облигации и акции японската централна банка се обърна към негативните краткосрочни лихвени проценти.

Действията имаха известен ранен успех и вдигнаха инфлацията до положителна територия. Напредекътъ обаче изглежда е в застой.

Институцията изтъкна три фактора за провала на политиката й да тласне инфлацията към целта от 2% - по-ниските цени на петрола, увеличението на данъка върху продажбите от 2014 г. и забавянето на развиващите се пазари. Банката признава, че постигането на целта за ръста на потребителските цени “може да отнеме време”, като се има предвид нивото на реалната инфлация.

Банката признава и че ако намали лихвите още по-дълбоко на негативна територия, това може да навреди на икономиката заради повишаване на съмненията в дългосрочното здраве на финансовата система.

Икономическото положение на Япония обаче не бива и да се преувеличава, подчертава изданието. Безработицата в страната е най-ниска от повече от 20 години. Слабият растеж пък донякъде се обяснява и с намаляването на работната сила и слабия растеж на производителността.

По същата причина разликите между Япония и другите страни не са толкова големи. Безработицата в САЩ също е на изключително ниски нива, но икономическият растеж е в застой от години, а инфлацията и инфлационните очаквания остават слаби.

Силите, които стоят зад тази комбинация от нисък растеж и нисък ръст на потребителските цени, надхвърлят нещата, върху които централни банки могат да влияят. Един от тези фактори е демографията.

Застаряващото население свива основата на работната сила и на потребителите, което пък изсмуква силите на капиталовата експанзия. Като се има предвид всичко това, какво всъщност могат да направят централните банки? Отговорът вероятно е нищо или поне нищо повече от това, което вече са направили.

Въпреки, че техните политики са по-малко ефективни, отколкото се надяваха, те не са и чак толкова неефективни. Ако нищо друго не отклони световната икономика, заплатите и инфлацията би трябвало да продължат да се възстановяват. Ползите от допълнителното намаляване на лихвите на отрицателна територия може и да са неуловими, но това не е причина да се пристъпва към увеличаване на лихвените нива, което може да причини разрушително изтичане на капитали от развиващите се пазари.