Латинска Америка залага на местна верига на доставки за литий, докато ЕС търси ресурси

Огромният брой електрически автомобили, които се очаква да се появят по европейските пътища през следващите години на фона на приетата забрана за продажби на нови бензинови и дизелови превозни средства в блока от 2035 г. тласка допълнително нагоре търсенето на литиево-йонни батерии. Проучване на белгийския университет KU Leuven показва, че търсенето на литий ще скочи 35 пъти до 2050 г.

Междувременно световното производство на литий се е утроило от 2015 г. насам, за да достигне 100 000 тона годишно към 2021 г., сочат изчисления на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Този експоненциален растеж се очаква да продължи, като цените на метала също ще продължат да растат .

Експертите обаче се съмняват, че страните от Латинска Америка ще изградят бързо собствено производство на батерии.

Михаел Шмид, научен сътрудник в Германската агенция за минерални ресурси, казва, че макар Аржентина, Бразилия или Мексико да са в добра позиция да изпълнят целта, други - включително Чили и Боливия - вероятно ще се сблъскат със затруднения.

Успехът зависи „до известна степен от това дали дадена държава вече има автомобилна индустрия, дали вече има местна индустрия за верига на доставки … и дали имате вътрешен пазар за продажби или достъп до други пазари“, изтъква Шмид.

Основният фокус на ЕС трябва да пада върху сътрудничеството с региона, за да се добие литий и да се пусне на пазара, съветват експерти.

„Осигуряването на литий не е проблем на теория, но е проблем на практика“, посочва Максимилиан Фихтнер, експерт по батерии и директор на Helmholtz Institute Ulm. Има достатъчно запаси от литий, но той все още не е наличен на пазара, тъй като са необходими около 10 години, за да се превърне един проект в търговски обект, добавя той.

„Партньор по избор“

Брюксел също така разбира, че трябва да гарантира, че и двете страни ще се възползват от партньорствата за суровини - нещо, което превръща това в основна точка за разграничаване от Китай.

ЕС иска да стане „предпочитаният партньор“ за страните от Латинска Америка, споделя говорителят на Европейската комисия (ЕК) Соня Господинова, като каза, че целта е „съвместно да развием конкурентна, устойчива и отговорна индустрия за добив, преработка, рафиниране и рециклиране на стратегически важни суровини“.

Никола Беер, депутат от German Renew, изтъква, че „по-нататъшната обработка и рециклиране в Европа трябва да вървят ръка за ръка със създаването на устойчива стойност в нашите страни партньори, в полза на местното население и икономика“.

Това няма да потуши опасенията на неправителствените организации, които критикуваха подхода на ЕС към партньорствата с региона поради липса на социални и екологични гаранции.

Законът на ЕС за суровините ще „укрепи неоколониалната икономическа рамка, в която богатите на минерали страни са принудени да играят ролята на тези, които доставят ресурси на страните от Глобалния Север“, изтъква Алехандро Гонзалес, адвокат по правата на човека в Центъра за изследване на мултинационалните корпорации.