АИКБ: Промените в закона за земите трябва да действат само „в бъдеще“

Приетите изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) трябва да действат само “в бъдеще”, а не за завареното положение, поради което в преходните разпоредби на закона следва да се добави параграф, който да уточнява, че измененията и допълненията в закона не се прилагат за имотите, придобити преди 1 май 2015 г.

За това настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в свое становище, адресирано до президента на Росен Плевнелиев и председателя на Народното събрание Цецка Цачева и разпространено до медиите.

Промените в закона предвиждат налагането на санкции на офшорни собственици на ниви, както и на собствениците с чуждестранно участие извън Европейския съюз (ЕС).

От Асоциацията изтъкват, че измененията въвеждат редица нови ограничения за чужденци и чуждестранни компании да придобиват земеделска земя в България, а вече придобилите такава са поставени под заплахата да се окажат закононарушители.

Според АИКБ приетите изменения не кореспондират с чл. 22 от Конституцията на България, съгласно който чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват в България земя при определени условия, които са различни от условията, при които това могат да правят българските граждани и юридическите лица, регистрирани по българския закон.

Конституцията предвижда изключения от основния режим за придобиване на собственост върху земя само по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица със седалище в чужбина. Принцип в правото е, че нормативните текстове, включително тези на Конституцията, които предвиждат ограничения, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, пише в становището.

С новата ал. 7 в чл. 3 от ЗСПЗЗ недопустимо се въвеждат ограничения и за български юридически лица – търговски дружества, като приложното поле на ограниченията се определя не от седалището на търговското дружество, а от качествата на неговите съдружници и акционери, изтъкват от АИКБ.

Нещо повече, ограничението не отчита качеството на съдружниците и акционерите, а акцентира върху вида на ценните книжа. По този начин недопустимо се разширява приложното поле на ограниченията, извън съответната Конституционна норма.

В т. 1 на чл. 7 се имат предвид търговски дружества, притежавани пряко или косвено от други такива, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. В закона понятието “косвено” не е изяснено, липсва легална дефиниция. Това показва липса на нормотворческа прецизност, тъй като остава място за неясноти, които са пречка за правилното и точно прилагане на нормите, пишат от Асоциацията.

В ал. 7 също се посочва, че посочените правни субекти не могат не само да “придобиват”, но и да “притежават” земеделска земя. Предвижда се по същество обратно действие на закона. В случай че преди влизането в сила на измененията чуждестранен инвеститор при спазване на действащите към този момент норми е придобил земеделска земя, то новата норма поставя инвеститора в състояние на противоправност. Това е лош сигнал за инвеститорите, подчертават от АИКБ.

Според Асоциацията обсъжданата разпоредба противоречи и на принципите, залегнали в подписаните от наша страна над 40 спогодби за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. Съгласно тези принципи по отношениe на инвестициите се прилагат законите, които са били в сила, когато те са направениq и евентуални законови промени не могат да засегнат инвестиции, направени преди влизането на тези законови промени в сила.

В становището се изтъква още, че пазарът на земя е замрял, като на места цените на земята са паднали с 15-20%, което заедно с влошената ликвидност силно накърнява интересите на собствениците на земеделска земя.

Принцип в правото е, че въвеждането на нов административно-наказателен състав, какъвто е случаят, има действие “за в бъдеще” и по правило няма обратно действие, пишат в заключение от АИКБ. В дискутираната хипотеза за административно нарушение се обявява не само “придобиването”, но и “притежаването” на земеделска земя. Законът не уточнява в кои случаи “притежаването” на земеделска земя е административно нарушение.

От изложеното следва, че всяко притежание на земеделска земя във визираните случаи, независимо от времето на придобиването й, е нарушение. Така се оказва, че законно придобита преди влизането в сила на визираните промени земя става незаконно притежавана от един последващ момент.

Обратно действие на административно-наказателната норма е недопустимо и съгласно принципите на Европейското право. Освен това се поставят неприемливо кратки срокове за отчуждаването на притежаваните земеделски земи – 1 май 2015 г., което навежда на принудителното им отчуждаване от чуждите инвеститори, като в резултат те ще трябва да приемат претърпените загуби, без да имат вина за това, пише в становището.