Месечният оборот от имоти в Airbnb в България е около 7 млн. лв.

Към момента в страната има около 10 хил. апартамента, които се отдават в платформата Airbnb, като 80% от тях са самостоятелни жилища. Една трета от предлагането е съсредоточено в София, където средната заетост е 56%, а средните приходи от апартамент на месец достигат 465 евро.

Категоризираните апартаменти са единици, като техни собственици са предимно фирми. Според Борис Павлов, управител на компанията за управление на имоти в Airbnb Flat Manager, процедурата по категоризация е изключително тромава, а общините и комисиите, които издават категоризациите, нямат административния капацитет да категоризират хиляди имоти в рамките на три месеца. „Парите, които липсват в бюджета от туристическия данък, биха отишли за увеличаване на административния капацитет за категоризиране“, смята той.

Затруднения ще възникнат и със закона за туризма. Не е реалистично да се очаква, например, апартаменти в жилищни сгради да имат изискваната от закона рецепция. Друго задължение, свързано с поставянето на табела с ценоразпис, противоречи на концепцията за отдаване на имоти за краткосрочно настаняване, при което цената се променя непрекъснато и зависи от различни фактори. „Ценоразписът ще заблуди гостите – когато някой запазва апартамент през Airbnb, той знае предварително колко заплаща за него, когато отиде на място и види ценоразпис с различни цени, ако те са по-ниски, ще се почувства измамен, а ако са по-високи, ще си каже, че собственикът мами други хора“, отбеляза Павлов.

Промените не са съгласувани и с изискванията на Наредбата за местата за настаняване от 2015 г., която предвижда всеки апартамент за гости да има стационарен телефон, както и информационно табло с брошури на входа на жилищната сграда. Друго изискване е за ежедневно почистване на апартамента. „Ако 1300 апартамента трябва да се чистят всеки ден, това означава мобилни екипи да обикалят центъра на София непрекъснато, а това е икономически необосновано. При средна цена на нощувката от 34 евро, само за почистване на ден ще отиват около 20 евро, а това няма как да се случи“, посочи Павлов.

Той отбеляза също, че присъждането на звезди на апартаментите по никакъв начин няма да допринесе за тяхната заетост и цена. „Тези звезди не могат да се публикуват в Airbnb. Рейтингът се определя онлайн и то не от държавна институция, а от потребителите, които дават своите оценки за мястото за настаняване и то под формата на коментари“, каза Павлов. И допълни, че защитата на потребителите, която е един от мотивите за предлаганите промени, също се случва в интернет, тъй като под обявата се виждат всички положителни и отрицателни отзиви на гостите.

Павлов отбеляза още че в нито една страна все още не съществува ясно разграничение между наем и туристическа услуга. „Често настаняваме български служители на международни компании, които остават за два-три месеца, студенти по обменни програми, актьори, служители на държавната администрация, които са на официални посещения в София. Те туристи ли са или пътуват по работа? Много е трудно да се направи такава дефиниция“, каза той.

Павлов смята за опасен прецедент предложението чрез нареждане от съда по искане на министъра на туризма да се спира достъпът до платформи, които предлагат имоти в нарушение на предлаганите промени. Това би поставило страната ни редом до страни като Северна Корея и Иран, които забраняват достъпа до подобни платформи.

"Промените са изготвени без никакъв икономически анализ на последиците върху хората, които притежават такива апартаменти, и върху туризма като цяло. Много от туристите в София са нискобюджетни, те предпочитат платформи като Airbnb, ако ги забраним, тези хора няма да идват в града, ще спрат и полетите, а от това ще загуби целият туризъм“, каза Павлов.

Той не е против регулациите, но смята, че е необходим е регламент, който позволява на платформите да функционират безпрепятствено, не нарушава принципите на свободния пазар, в крак е с времето и не засяга ничии интереси. И предлага сформирането на работна група с представители на хотелиерската индустрия, министерството на туризма, МРРБ, която да изработи първия по рода си регламент за платформите за краткосрочни наеми. „Нека веднъж и ние да послужим за пример на други европейски страни за това как една иновативна услуга може да функционира в синхрон със законодателството и всички засегнати страни“, призова Павлов.