Понякога цифрите казват всичко. През 2012 г. в света са били генерирани 50 милиона тона електронни отпадъци, се казва в доклад на ООН. От същия източник научаваме, че количеството ще се увеличи до 65.4 милиона тона до 2017 г. За сравнение, това е теглото на около 200 небостъргача Емпайър Стейт Билдинг или 11 пирамиди с големината на Хеопсовата в Гиза, пише технологичното издание Wired.
Част от боклука, под формата на стари телевизори и смартфони, се подновавя и използва отново, или се рециклира и влиза в производството на нови устройства. По-голямата част обаче се изхвърля на сметища по целия свят, където често старата електроника бива изгаряна, отделяйки токсични химикали в околната среда. В китайския град Гийю например, където се намира едно от най-големите сметища за електроника, медицинско проучване е показало стряскащо високи нива на съдържание на олово в кръвта на деца.
Предприемачката Прив Брадуу вярва, че има решение на проблема, като същевременно се надява и да печели.
В повечето случаи човечеството не може да бъде убедено да промени опасните си навици, дори ако това ще доведе до намаляване на детската заболеваемост и по-чиста природа. Прив Брадуу знае как да промени това. Тя е съосновател и главен изпълнителен директор на базираната в Калифорния стартъп компанията BlueOak Resources, която има за цел да добива ценни метали от огромното количество електронни отпадъци. Идеята е в скоро време да имаме възможността да продаваме старата си техника, вместо да я изхвърляме на бунището.
Голяма част от електронните боклуци съдържат ценни метали, като злато, сребро и мед. Изчисленията на Агенцията за защита на околната среда показват, че в един тон компютърни платки се съдържа между 40 и 800 пъти повече злато, отколкото в един тон златна руда. Иначе казано, минната индустрия харчи цяло състояние, за да се добере до ценните метали в земните недра. Корпорациите харчат още повече, за да купят материалите и да ги пакетират в силно концентрирана форма. След всичко това всички ние отново ги изхвърляме като непотребна вещ.
“Това просто няма смисъл,” казва Брадуу. Точно заради това тя и съдружникът й – Брус Гуудман, стартират BlueOak, с която ще се фокусират в “надземния добив на ценни материали”. Разбира се, световният бизнес с рециклиране и подновяване на употребена електроника се развива главоломно в последните години. В Европа, Азия и Канада вече има големи корпорации, които извличат ценните части от електронния боклук. Според Брадуу обаче в бизнеса има незаета ниша. Голяма част от тези фирми работят единствено с големи количества скрап, което пречи на някои от обикновените хора да изпратят старата си електроника, а тези които го правят, не печелят реално нищо. Ето защо, BlueOak стартира първият градски завод за рециклиране на стара електроника в света.
Брадуу не е новак в индустрията с рециклиране на отпадъци. Преди да стартира BlueOak, тя е била вицепрезидент по бизнес развитието на друга прохождаща компания – LanzaTech, която се занимава с превръщането на токсични газове от заводи в ценно гориво. Тя е работила като факултетен съветник в образователната организация за социално отговорни предприемачи Singularity University. Там тя среща и бъдещия си сътрудник Гуудман, който по това време е студент.
Двамата се съюзили в общия си интерес да извлекат полза от непотребните вещи и така се стигнало до основаването на BlueOak през 2011 г.
Чрез създаването на рафинерия в САЩ, BlueOak иска да постави началото на нова индустрия в страната – такава, която Брадуу се надява да окуражи повече американски клиенти и корпорации да мислят два пъти, преди да изхвърлят старите си устройства в кофата за боклук. Първата такава рафинерия в Осцеола, Арканзас, трябва да бъде завършена през следващата година и да поеме обработката на близо 7 милиона тона отпадъци годишно. Идеята е капацитетът и да расте с всяка година.
BlueOak ще си партнира с големи корпорации и по-малки фирми, които ще отделят пластмасата и другите примеси от електрониката и след това ще я изпращат в готов за рециклиране вид. Компанията ще таксува тези фирми за услугата, а след като ценните метали бъдат извлечени, само малка част от цената им ще остава в BlueOak – останалото ще бъде връщано на фирмите.
Този бизнес модел привлича доста инвеститорски интерес, споделя Брадуу. Една от заинтересованите компании е Kleiner Perkins Caulfield Byers, които участват в създаването на BlueOak. Наскоро компанията набра нови 35 млн. инвестиции от Фонда на пенсионираните учители в Арканзас и от Отдела по финансово развитие на щата. Парите ще бъдат инвестирани в новата фабрика. “Хареса ми факта, че това е наболял проблем, който се задълбочава с всяка изминала година,” казва Амол Дешпанде от Kleiner Perkins. “Всички тези устройства и тяхното постоянно стареене създават проблем за природата, за който трябва да се говори. Решението му няма нищо общо със сметищата.”
Според някои експерти BlueOak и техните бъдещи конкуренти преувеличават потенциала, който имат в разрешаването на проблема. Джош Лепауски, който е изучавал проблема с електронните боклуци като професор по география в университета в Нюфаундленд, смята, че голямата част от отпадъците идват от фабриките, произвеждащи електроника, само 3% от боклуците са под формата на използвани материали, а едва част от тях се дължат на употребяваните устройства.
“Не отричам, че е възможно тяхната дейност да е позитивна,” коментира Лепауски, имайки предвид BlueOak. “Но тя ще е ориентирана към онези груби 3% от целия боклук, а най-вече към дела на използваните електронни устройства.” Според професора BlueOak би имала по-голям успех, ако се занимаваше с преработката на отпадъци, които излизат директно от фабриките. “Всичко, което помага за повторното използване на материали и енергия преди самата покупка на крайния продукт, ще има много по-голямо влияние върху крайната цел,” допълва той.
Лепауски казва още, че за да се разреши проблемът с огромните количества електронни отпадъци, трябва да има огромно намаляване на броя произведени устройства. “Всички знаем смисловата редица reduce, reuse, recycle (намали, използвай повторно, рециклирай). Невероятно е тогава защо цялото ни внимание е съсредоточено в рециклирането, а въобще не се сещаме да намалим производството.”
С последното се съгласява и Брадуу, която признава, че напливът на нови устройства на пазара е генерален проблем. Технологичните компании са под постоянния натиск на Уолстрийт и постоянно се опитват да създадат “следващото голямо откритие”. Лошото е, че това се случва веднъж на всеки няколко месеца, а в резултат на това животът на устройствата намалява с всеки изминал ден. Това е огромен проблем и Брадуу признава, че BlueOak е само част от решението му. “Колкото по-дълго производителите на устройства и навиците на клиентите поддържат постоянната поява на нови и нови продукти с къс живот, ръстът на електронният боклук ще расте експоненциално,” казва тя. “Трябва да мислим за това как искаме технологията да се отрази на света, не само в ежедневието ни, но и в дългосрочен план.”


Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Бленджини: Не е възможно да играеш два мача за 18 часа
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Украйна планира производство на ракети "Пейтриът": защо това е лоша идея?
Путин призна: Преминаваме през труден период, обеща да се справи с предизвикателствата
Рекордна температура от над 36 градуса измериха в Русе
След земетресението във Венецуела: 33 души са спасени живи, хиляди все още са в неизвестност
Гълъб Донев: Спряна е обществена поръчка за 490 млн. евро за мантинели