Нова компания иска да добива злато от стария ви компютър

Понякога цифрите казват всичко. През 2012 г. в света са били генерирани 50 милиона тона електронни отпадъци, се казва в доклад на ООН. От същия източник научаваме, че количеството ще се увеличи до 65.4 милиона тона до 2017 г. За сравнение, това е теглото на около 200 небостъргача Емпайър Стейт Билдинг или 11 пирамиди с големината на Хеопсовата в Гиза, пише технологичното издание Wired.

Част от боклука, под формата на стари телевизори и смартфони, се подновавя и използва отново, или се рециклира и влиза в производството на нови устройства. По-голямата част обаче се изхвърля на сметища по целия свят, където често старата електроника бива изгаряна, отделяйки токсични химикали в околната среда. В китайския град Гийю например, където се намира едно от най-големите сметища за електроника, медицинско проучване е показало стряскащо високи нива на съдържание на олово в кръвта на деца.

Предприемачката Прив Брадуу вярва, че има решение на проблема, като същевременно се надява и да печели.

В повечето случаи човечеството не може да бъде убедено да промени опасните си навици, дори ако това ще доведе до намаляване на детската заболеваемост и по-чиста природа. Прив Брадуу знае как да промени това. Тя е съосновател и главен изпълнителен директор на базираната в Калифорния стартъп компанията BlueOak Resources, която има за цел да добива ценни метали от огромното количество електронни отпадъци. Идеята е в скоро време да имаме възможността да продаваме старата си техника, вместо да я изхвърляме на бунището.

Голяма част от електронните боклуци съдържат ценни метали, като злато, сребро и мед. Изчисленията на Агенцията за защита на околната среда показват, че в един тон компютърни платки се съдържа между 40 и 800 пъти повече злато, отколкото в един тон златна руда. Иначе казано, минната индустрия харчи цяло състояние, за да се добере до ценните метали в земните недра. Корпорациите харчат още повече, за да купят материалите и да ги пакетират в силно концентрирана форма. След всичко това всички ние отново ги изхвърляме като непотребна вещ.

“Това просто няма смисъл,” казва Брадуу. Точно заради това тя и съдружникът й – Брус Гуудман, стартират BlueOak, с която ще се фокусират в “надземния добив на ценни материали”. Разбира се, световният бизнес с рециклиране и подновяване на употребена електроника се развива главоломно в последните години. В Европа, Азия и Канада вече има големи корпорации, които извличат ценните части от електронния боклук. Според Брадуу обаче в бизнеса има незаета ниша. Голяма част от тези фирми работят единствено с големи количества скрап, което пречи на някои от обикновените хора да изпратят старата си електроника, а тези които го правят, не печелят реално нищо. Ето защо, BlueOak стартира първият градски завод за рециклиране на стара електроника в света.

Брадуу не е новак в индустрията с рециклиране на отпадъци. Преди да стартира BlueOak, тя е била вицепрезидент по бизнес развитието на друга прохождаща компания – LanzaTech, която се занимава с превръщането на токсични газове от заводи в ценно гориво. Тя е работила като факултетен съветник в образователната организация за социално отговорни предприемачи Singularity University. Там тя среща и бъдещия си сътрудник Гуудман, който по това време е студент.

Двамата се съюзили в общия си интерес да извлекат полза от непотребните вещи и така се стигнало до основаването на BlueOak през 2011 г.

Чрез създаването на рафинерия в САЩ, BlueOak иска да постави началото на нова индустрия в страната – такава, която Брадуу се надява да окуражи повече американски клиенти и корпорации да мислят два пъти, преди да изхвърлят старите си устройства в кофата за боклук. Първата такава рафинерия в Осцеола, Арканзас, трябва да бъде завършена през следващата година и да поеме обработката на близо 7 милиона тона отпадъци годишно. Идеята е капацитетът и да расте с всяка година.

BlueOak ще си партнира с големи корпорации и по-малки фирми, които ще отделят пластмасата и другите примеси от електрониката и след това ще я изпращат в готов за рециклиране вид. Компанията ще таксува тези фирми за услугата, а след като ценните метали бъдат извлечени, само малка част от цената им ще остава в BlueOak – останалото ще бъде връщано на фирмите.

Този бизнес модел привлича доста инвеститорски интерес, споделя Брадуу. Една от заинтересованите компании е Kleiner Perkins Caulfield Byers, които участват в създаването на BlueOak. Наскоро компанията набра нови 35 млн. инвестиции от Фонда на пенсионираните учители в Арканзас и от Отдела по финансово развитие на щата. Парите ще бъдат инвестирани в новата фабрика. “Хареса ми факта, че това е наболял проблем, който се задълбочава с всяка изминала година,” казва Амол Дешпанде от Kleiner Perkins. “Всички тези устройства и тяхното постоянно стареене създават проблем за природата, за който трябва да се говори. Решението му няма нищо общо със сметищата.”

Според някои експерти BlueOak и техните бъдещи конкуренти преувеличават потенциала, който имат в разрешаването на проблема. Джош Лепауски, който е изучавал проблема с електронните боклуци като професор по география в университета в Нюфаундленд, смята, че голямата част от отпадъците идват от фабриките, произвеждащи електроника, само 3% от боклуците са под формата на използвани материали, а едва част от тях се дължат на употребяваните устройства.

“Не отричам, че е възможно тяхната дейност да е позитивна,” коментира Лепауски, имайки предвид BlueOak. “Но тя ще е ориентирана към онези груби 3% от целия боклук, а най-вече към дела на използваните електронни устройства.” Според професора BlueOak би имала по-голям успех, ако се занимаваше с преработката на отпадъци, които излизат директно от фабриките. “Всичко, което помага за повторното използване на материали и енергия преди самата покупка на крайния продукт, ще има много по-голямо влияние върху крайната цел,” допълва той.

Лепауски казва още, че за да се разреши проблемът с огромните количества електронни отпадъци, трябва да има огромно намаляване на броя произведени устройства. “Всички знаем смисловата редица reduce, reuse, recycle (намали, използвай повторно, рециклирай). Невероятно е тогава защо цялото ни внимание е съсредоточено в рециклирането, а въобще не се сещаме да намалим производството.”

С последното се съгласява и Брадуу, която признава, че напливът на нови устройства на пазара е генерален проблем. Технологичните компании са под постоянния натиск на Уолстрийт и постоянно се опитват да създадат “следващото голямо откритие”. Лошото е, че това се случва веднъж на всеки няколко месеца, а в резултат на това животът на устройствата намалява с всеки изминал ден. Това е огромен проблем и Брадуу признава, че BlueOak е само част от решението му. “Колкото по-дълго производителите на устройства и навиците на клиентите поддържат постоянната поява на нови и нови продукти с къс живот, ръстът на електронният боклук ще расте експоненциално,” казва тя. “Трябва да мислим за това как искаме технологията да се отрази на света, не само в ежедневието ни, но и в дългосрочен план.”