Европа страда от иконоимическата война с Русия, но не вижда друг вариант

Европейските страни изпитват сериозни трудности заради икономическата война с Русия, но едва ли ще отстъпят от наложените санкции, пише The Wall Street Journal. Изданието посочва, че се задава икономически спад, забавен в някои региони от силния туристически сезон. Високите цени на храните и на енергията пък предизвикват недоволството на гражданите.

Някои западни политици поставят под съмнение полезността на санкциите и настояват за по-големи усилия за деескалация на конфликта.

Но според източници на изданието, след като Москва ограничи или напълно спря газовите доставки и с развитието на военния конфликт, възможност за сближване между Европа и Русия в близко време липсва. Според тях решението на руския президент Владимир Путин да използва енергията като оръжие разби всякакви илюзии, че Москва може да бъде сигурен доставчик. В момента големите клиенти на "Газпром" и руските петролни гиганти като Германия и Италия сериозно търсят дългосрочни алтернативи на руските доставки.

Източници на WSJ посочват още, че в последните разговори между германският канцлер Олаф Шолц и Владимир Путин е било коментирано, че санкциите ще бъдат премахнати само при споразумение за прекратяване на огъня, което е приемливо за Украйна. "Той директно каза на Путин, че само (украинският президент Володимир) Зеленски, само Украйна може да отмени санкциите", заявява високопоставеният източник на американското издание.

Анализатори допълват, че малко вероятно е санкциите срещу Русия да бъдат отслабени, но в същото време и не се очаква скоро нов пакет ограничения. "Няма много повече какво да се направи", коментират от консултантската компания, оценяваща политически рискове Eurasia Group.

WSJ цитира проучвания на общественото мнение в Европа, според които притесненията за икономиката и последиците от войната се увеличават. Подкрепата за Украйна обаче все още е голяма. В някои държави от Източна Европа хората са твърдо решени да продължат натиска срещу Русия, независимо от цената.

В Западна Европа обаче тези позиции стават все по-трудни за подкрепа. Френският президент Еманюел Макрон загуби парламентарното си мнозинство, след като опозицията коментира, че като лидер той пренебрегва проблемите на французите и високите сметки. Крайният националист Марин льо Пен призова Макрон да облекчи санкциите срещу Русия, защото те "карат европейците, включително и французите, да страдат".

Марин льо Пен отдавна поддържа топли връзки с кремъл, припомня WSJ.

Засега тези призиви са ограничени и повечето политици в Германия и Франция споделят виждането, че санкциите трябва да продължават и търсят алтернативи на руските доставки.

Самият Путин играе известна роля за това в Германия - намалените доставки на природен газ по "Северен поток 1" подкопа призивите за отмяна на санкции в страната, допълват от Института за глобална публична политика в Берлин. Според мозъчния тръст докато САЩ подкрепят Украйна, Германия ще остане непоколебима. В страната са на мнение, че потенциалът за примирие с Москва е изчезнал заедно с разкриването на престъпленията на руските военни в Украйна.

Анализаторите очакват, че при това положение дори и Италия ще запази позициите си за икономически натиск срещу Русия, въпреки оставката на премиера Марио Драги.

Според последните проучвания на общественото мнение дясната коалиция ще спечели предсрочните избори в Италия. Част от политиците в тази формация имат връзки с Русия и са смятани за проруски симпатизанти. Сочената за бъдещ премиер на страната Джорджия Мелони обаче зае силна позиция в подкрепа на Украйна и санкциите срещу Русия.

Оставката на Борис Джонсън също едва ли ще смени нагласите на Великобритания в този конфликт. Коментари от правителството сочат, че ангажиментът е "непоклатим", дори и на фона на високите цени на енергията и икономическия натски.