Пътят на Централна Европа към забавянето на инфлацията е осеян с опасности

Повишаването на основната лихва с 25 базисни пункта от Румъния във вторник може да е сигнал за край на агресивната 18-месечна кампания за затягане на паричната политика в Централна Европа, но все така затегнатите трудови пазари и други препятствия може да осуетят усилията на страните за забавяне на инфлацията, пише Ройтерс.

Относително скромното повишение затвърди мнението на икономисти, че регионът, който беше на предни линии в глобалния стремеж за затягане на паричната политика, за да се овладее невиждания от едно поколение ръст на цените, обръща страницата с вдигането на лихвите.

Румънската централна банка съобщи, че по-бавният икономически растеж и по-евтината енергия ще помогнат за свеждане на инфлацията до едноцифрено число тази година спрямо 16% в момента, т.е. по-рано от предишни прогнози.

От юни 2021 г. Полша и Чехия са повишили лихвите с близо 700 базисни пункта всяка, а Унгарската централна банка вдигна основната си лихва с над 1200 базисни пункта, определяйки най-високия бенчмарк за лихвите по заемите в ЕС.

Консенсусната прогноза на икономисти, участвали в допитване на Ройтерс между средата на декември и началото на януари беше за край на повишаването на лихвите в Полша, Румъния, Чехия и Унгария.

„Смятаме, че цикълът с повишаване на лихвите в региона приключи“, коментираха икономисти от ING. „Затова основният въпрос е кога инфлацията в региона ще се забави достатъчно, за да започнат централните банки да нормализират паричната политика“, допълниха те.

Председателите на Чешката и Полската централна банка не затвориха напълно вратата за нови повишения на лихвите и някои инвеститори очакват още затягане на политиката в Румъния, чиято централна банка, вероятно под влиянието на лошия пример на Унгария от миналата година, не е заявила дали лихвените повишения са приключили.

Но тези прогнози са малцинство. Изненадващото забавяне миналия месец на инфлацията в Полша, най-голямата икономика в региона, дори накара анализатора на Societe Generale Марек Дримал да промени очакването си за нови повишения през първото тримесечие и вместо това да прогнозира понижаване с 50 базисни пункта през октомври.

Икономисти виждат най-голяма възможност за понижаване на лихвите в Унгария и Чехия – последната регистрира спад от почти 10% на реалните заплати, показаха нови данни. Чешката крона достигна 12-годишен връх тази седмица, засенчвайки останалите валути в региона.

Все още се очаква инфлацията да се ускорява в началото на 2023 г. в някои централноевропейски страни въз основа на прогнози на централни банки. След това предвижданията са, че тя ще се върне на едноцифрената територия до края на годината. Заради силния натиск обаче тя все пак ще надмине значително целите си.

Но някои икономисти отбелязват, че рекордни спадове на цените на енергията, основен двигател на ръстовете на цените миналата година в разчитащата на вноса Централна Европа, може да очертае по-благоприятна картина за основната инфлация занапред.

„Говоренето за енергийната криза в Европа напълно се промени в последните седмици, тъй като по-високите от обичайното температури през зимата намаляват търсенето на отопление и тласкат рязко надолу цената на газа“, коментира Лиам Пийч от Capital Economics.

„Това ще помогне за подобряването на външните позиции и за намаляването на инфлационния натиск в Централна и Източна Европа“, допълва той.

Въпреки това процесът по дезинфлация ще бъде изпълнен с рискове, включително възможно обръщане на тенденцията за спад на реалните заплати към края на годината, плитка рецесия, която оставя някои от най-затегнатите трудови пазари в ЕС относително незасегнати и запазване на очакванията за инфлация над целите на централните банки.

„Оставаме предпазливи към връщане на положителния ръст на реалните заплати към края на 2023 г., което би извадило процеса по дезинфлация от релси“, коментира икономистът от KSBC Агата Урбанска-Гинер за Полша, отбелязвайки рисковете за ускоряване на инфлацията от силен ръст на заплатите.

Макар председателят Адам Глапински да заяви миналата седмица, че централната банка може да понижи лихвите в края на тази година, повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, не виждат възможност за смекчаване заради прогнозите, че Полша ще бъде сред нововъзникващите пазари с най-висока инфлация в края на 2023 г. според Capital Economics.

Дейността по промяна на цените в началото на година ще бъде друг много важен фактор, който ще определи темпа на дезинфлация, съобщи Унгарската централна банка миналия месец, след като установи, че значителните ръстове на цените в региона са помогнали на компаниите не само да запазят, но и силно да увеличат рентабилността си въпреки голямото повишаване на разходите.

„Картината е съвсем различна (от очакванията ни). Въпреки че вносът на енергия и на суровини стана по-скъп, брутната оперативна печалба дори е нараснала в редица сектори“, коментира пред Ройтерс директорът Андраш Балатони.

Полската централна банка също посочи този риск в доклада си за инфлацията през ноември, като заяви, че нетните финансови резултати на компаниите са достигнали рекордни върхове в номинални изражения през второто тримесечие, тъй като ръстът на приходите е изпреварил разходите за продадените стоки.

Трима ръководители на Чешката централна банка също заявиха на декемврийското заседание на банката, че значителен ръст на цените през януари би оправдал вдигане на лихвата, въпреки че икономисти в Komercni Banka казват, че заради намаляващото търсене за компаниите ще е все по-трудно да вдигат още цените.

Докато централните банки се озовават все по-дълбоко на терен, осеян с такива капани, рискът от грешки в политиката може да нарасне.

„Дали централните банки ще действат твърде бързо, или не, за да смекчат политиката, ще зависи до голяма степен от стабилността на местното търсене и на трудовите пазари“, коментира Пийч.

„Предвид „гълъбовите“ залитания около инфлацията в Полската централна банка смятаме, че рискът от преждевременно смекчаване на паричната политика е най-голям там“, допълва той.

Според него обаче ниският, но „подценяван риск“ от по-бърза дезинфлация може да отвори вратата за по-голямо понижаване на лихвите в региона от настоящите пазарни очаквания.