Илюзията за просперитета – какво се случва с парите ни? 

Глава I: Новият режим на инфлацията

Ако се разхождате из Германия през пролетта, все по-често ще виждате, освен осветени от слънцето ливади, гори и полета, и високи гигантски витла, които се въртят повече или по-малко спокойно на вятъра. Скоро те ще станат част от пейзажа, както и старите вятърни мелници, които съществуват от векове. Те са най-видимите предвестници на една радикална промяна, в която инфлацията е само един от многото фактори, които ще се променят.

„Декарбонизация", т.е. преминаване към устойчива енергия, е модната дума. Тя назовава само един от петте фактора, които ще определят бъдещия финансов свят, обяснява Гурпрет Джил, стратег по лихвените проценти в Goldman Sachs Asset Management.

Другите четири са: проблемното развитие на населението, дестабилизация поради геополитически рискове, деглобализация и дигитализация. Според нея, с изключение на цифровизацията, всички те могат да спомогнат за предотвратяване на връщането на инфлацията към ниските равнища, които преобладаваха преди избухването на пандемията. 

Джил не е сама с тази прогноза; много икономисти изразяват подобно мнение. Така например Изабел Шнабел, германският директор на Европейската централна банка (ЕЦБ), още в първите месеци на настоящата инфлация предупреди, че инвестициите в благоприятни за климата политики могат да имат трайни последици върху равнището на цените.

За да разберем промяната, е важно да разгледаме развитието от началото на хилядолетието и особено след голямата финансова криза от 2008 г. В продължение на години растежът, лихвените проценти и инфлацията бяха предимно много ниски. Централните банки положиха много усилия, за да се опитат да съживят съответните икономики или поне да ги предпазят от пропадане.

Глобализацията и нарастващата онлайн търговия предизвикаха ниски разходи за труд и по-силна ценова конкуренция. Това, което изглеждаше озадачаващо, беше, че въпреки възхода на големите технологични компании в САЩ, като Google, Facebook, Amazon и Apple, измереният напредък в производството беше много слаб. Възможно е статистически проблеми също да са изиграли роля: ако Google и Facebook позволяват на потребителите си да им плащат с данни вместо с пари, това не се проявява в решаващите икономически баланси.

След това дойде Covid, а след това и войната в Украйна. Инфлацията заплашваше да излезе извън контрол, централните банки реагираха, лихвените проценти се повишиха. Въпросът сега е: Дали спокойните години до 2020 г. бяха извънредно положение, или горещата фаза вече е изключение и се връщаме към ерата на бавното движение?

Някои икономисти, най-вече Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), по-скоро предвиждат връщане към ниските проценти. Той посочва примера на Япония, където застаряването на населението води до голяма склонност към спестяване, а оттам и до ниски лихвени проценти и слаб натиск за повишаване на цените. Но това е по-скоро мнение на малцинството.

Инфлационните очаквания, които могат да се разчетат от пазарните данни, са около 2,6% за следващите години. Повечето икономисти и пазарни стратези не очакват връщане към много ниските стойности. Джил посочва, че междувременно цените в Япония също се повишават и вероятно ще има още по-силен натиск върху заплатите поради нарастващия недостиг на нова работна ръка.

Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank, казва по отношение на еврозоната: „Средно за следващите години очаквам темпове на инфлация доста над обещаните два процента“. Той се позовава на очаквания недостиг на работна ръка, а също така се опасява, че ЕЦБ няма да може да предприеме решителни действия, тъй като не иска да застраши силно задлъжнелите държави от еврозоната.

Фолкер Виланд, професор в университета във Франкфурт, специализиран в областта на паричната политика, също смята, че е възможна трайно по-висока инфлация, „но само ако ЕЦБ не издържи и не повиши лихвените проценти достатъчно, за да овладее инфлацията“. 

Има и още предпазливи гласове. „В годините преди пандемията инфлацията в Германия беше средно 1,5% годишно, инвеститорите трябва да са подготвени за удвояване на инфлацията до 2,5-3% през следващите години", казва Вернер Кремер, икономист в Lazard Asset Management. В САЩ инфлацията може да бъде дори малко по-висока.                   

Мартин Люк, старши стратег на капиталовия пазар в американския фонд мениджър Blackrock, се осмелява да направи подробна прогноза: „Дори ако динамиката на инфлацията в момента отслабва благодарение на базовите ефекти и по-ниските цени на енергията, в средносрочен план тя би трябвало да остане по-висока от целевата за централните банки", твърди той. За период от три до пет години той прогнозира инфлация от 3,0 до 3,5% за САЩ и малко по-нисък диапазон от 2,5 до 3,0% за Европа.

Ето защо е ясно, че дори и след като настоящата криза видимо отшуми, е много вероятно следкризисният свят да изглежда различно от света до 2020 г. Парите ще останат по-скъпи и същевременно по-нестабилни като средство за съхранение на стойност, несигурността ще бъде по-голяма, но икономическата динамика ще бъде по-висока, а с нея може би и производителността, за която ще се появят нови възможности с появата на нови форми на изкуствен интелект и, надяваме се, по-бърза цифровизация. Но какво точно означава това за потребителите, инвеститорите, компаниите и политиците?