Европейците се ужасяват да харчат пари и това вреди на икономиката

Матей Мачак, инженер в Чехия, неотдавна стигнал до извода, че има проблем с парите. Страхувал се да ги харчи, пише Wall Street Journal.

24-годишният мъж спрял да си купува маратонки, които преди обичал да колекционира, и се притеснявал дори за дребни покупки като зарядно за телефон. Мачак спестява агресивно, обикновено над половината от доходите си, но се тревожи, че е прекалил.

„Разглеждах модели Jordan, но след това си казах, че може би е прекалено и може би вместо това трябва да спестя парите. Дадох си сметка, че купувам по-малко неща, отколкото когато имах по-малко пари“, споделя Мачак.

През последните години европейците станаха по-пестеливи и това е още едно икономическо главоболие за Стария континент. Нежеланието на потребителите да харчат е основната причина Европа да изостава от САЩ, където стабилните разходи, особено сред хората с по-високи доходи, са двигатели на растежа. Европейски компании, които произвеждат едни от най-търсените продукти в света – луксозни чанти, часовници, дрехи, сега зависят силно от американските и азиатските потребители за растеж.

Докато американците често нямат проблем да изчерпят лимита на кредитните си карти, пестеливостта е дълбоко вкоренена, особено в северните части на Стария континент. Дългогодишните обществени норми на пестеливост и скромност, както и трайните спомени от оскъдицата по време на войните и инфлацията спомогнаха за това пестеливостта да се превърне в мания и морален императив. На нидерландски и на немски думата дълг означава също и вина.

Хората по целия свят изпитват шок от високите цени, но инфлацията през последно време оказва по-силно психологическо въздействие върху европейците. Над три години след като инфлацията достигна връхната си точка, потребителите все още спестяват повече и харчат предимно за стоки от основна необходимост, показват данни за трансакциите, анализирани от Visa. Повторното ускоряване на инфлацията, породено от войната в Иран, сега може да задълбочи затрудненията на потребителите.

Потреблението на домакинствата е нараснало с 5,5% в еврозоната и 2% във Великобритания от 2019 г. насам спрямо 18% в САЩ, сочат коригирани спрямо инфлацията данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Това обяснява до голяма степен разликата в растежа между САЩ и Европа през последните няколко години“, казва Мариеке Блом, главен икономист на нидерландската банка ING.

Не че средностатистическите европейци нямат пари. Реалните разполагаеми доходи, коригирани спрямо инфлацията, в еврозоната вече са с 8% по-високи спрямо периода преди пандемията. Ако домакинствата се бяха върнали към нивата си на спестявания преди пандемията, брутният вътрешен продукт на еврозоната щеше да е с 1,3% по-висок, казва Блом.

„Европа наистина ще си направи услуга, ако повиши местното търсене. Това е огромна спирачка за икономиката“, отбелязва Блом.

Мерки като данъчни облекчения може да помогнат за повишаване на разходите, но много правителства са ограничени от високите нива на дълга, инвестициите в отбрана и застаряващото население.

Домакинствата в еврозоната са спестили около 15% от разполагаемите си доходи миналата година спрямо около 12,5% преди пандемията. Във Великобритания съотношението на спестяванията е почти два пъти по-високо в сравнение с периода преди пандемията. Междувременно степента на спестявания на американците е намаляла много под нивата преди пандемията.

Някои европейци, особено по-младите, се притесняват, че осигуряваните от държавата пенсии няма да могат да ги издържат в бъдеще, тъй като застаряващото население подлага на натиск социалните системи.

„Преди около година и половина си дадох сметка, че като европеец не е достатъчно да разчитам само на пенсията, осигурявана от държавата“, казва 32-годишният Венсан Букар, стратегически консултант в Париж. „За нашето поколение положението ще бъде съвсем различно в бъдеще от това, което е било за нашите предшественици“, допълва той.

Букар започнал да планира бюджета си преди няколко години, като използвал таблица в Excel, за да следи всичките си разходи. Той се преместил в по-евтин апартамент и си поставя за цел да пести около 50% от заплатата си. Започнал да инвестира в акции и борсово търгувани фондове.

Много европейци остават скептични към инвестициите. Те държат около една трета от финансовите си активи под формата на пари в брой или в банкови сметки, като получават ниски лихви, които може да изостават от темпа на инфлацията. Според икономисти за тях би било по-добре да инвестират повече на финансовите пазари, както правят американците. Насочването на част от трилионите евро, които стоят в банковите сметки на домакинствата към по-продуктивни инструменти би помогнало на икономиката, твърдят икономисти.

Моника Мюлер, финансов психолог и съветник, която живее в околностите на Франкфурт, провежда семинари за трейдъри и финансови консултанти, за да им помогне да се чувстват по-уверени при поемането на рискове.

„За нас фондовият пазар не е бил част от живота ни. Нашият мозък казва: това може да е опасно“, отбелязва тя.

Мюлер кара хората да напишат семейните си истории, свързани с парите. Веднъж тя използвала кукли за ръце, за да помогне на един от клиентите си да се изправи пред страховете си относно инвестирането на семейното наследство. (Той в крайна сметка успял.) Коренът на проблема, казва Мюлер, е, че германците приравняват парите със сигурност и мисълта да се разделят с тях парализира хората.

„В Германия свързваме парите със сигурност и безопасност, а в Америка – със свобода. Да избягваме несигурността означава да спрем да се развиваме“, изтъква тя.

За много европейци нуждата да спестяват е урок, предаден им от техните родители, баби и дядовци, които са преживели икономическото опустошение от войните на Стария континент през 20-и век.

В Нидерландия софтуерният разработчик Петер Бракенхоф израснал, гледайки как баща му, роден по време на Втората световна война, сменя дрехи, само когато се скъсат. Най-голямото разточителство, което си позволявало семейството му, било посещение в Applebee’s, американската верига ресторанти, която преди време имаше заведения в Нидерландия.

През по-голямата част от живота си Бракенхоф се страхувал да харчи пари, но през последните години се опитва да възприеме по-спокоен подход. Започнал да ходи по-често на ресторанти и да си взема отпуски.

„Трябваше да се науча как да харча пари“, казва той.