България е сред страните в ЕС с най-малка данъчна тежест при заплатите

Системите за данък върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните системи се различават значително в различните части на Европа, както и общата тежест върху заплащането на работниците. Най-важното за работниците обаче е нетната стойност на заплатата, при която се приспадат всички данъци и други задължителни удръжки.

Euronews Business използва данни на Евростат, за да изчисли нетните годишни доходи като дял от брутното заплащане. Въз основа на това се изчислява делът на брутните доходи, отиващ за данъци и други удръжки.

В някои случаи резултатът е отрицателен, което означава, че работниците вземат вкъщи повече от брутната си заплата заради наличието семейни помощи, данъчни облекчения и др.

Делът, който се събира от данъци и удръжки, също варира в зависимост от семейното положение и от това дали работниците имат деца.

Според данни на Евростат за 2025 г., публикувани в средата на 2026 г., делът на брутните доходи, отиващи за данъци и други удръжки, варира значително в различните части на континента. За един неженен човек без деца, получаващ средна заплата, той варира от 15,1% в Кипър до 41,5% в Румъния. Средната стойност за Европейския съюз (ЕС) е 29,1%.

В България този коефициент достига 22,4 на сто.

Средните годишни брутни доходи в ЕС възлизат на 37 958 евро, докато нетните доходи са 26 929 евро. Това означава, че 11 029 евро отиват за данъци и други удръжки. За България брутните годишни доходи достигат 16 774 евро при нетна стойност от 13 017 евро, като страната ни заема предпоследно място по разлика между двата показателя след Унгария.

В допълнение към Румъния, шест други страни отчитат, че повече от една трета от брутните доходи отиват за данъци и други удръжки: Литва (39,1%), Белгия (37,6%), Словения (36,9%), Германия (34,8%), Дания (34,0%) и Унгария (33,5%).

Делът е над средния за ЕС и в Люксембург (32,6%) и Хърватия (31,5%).

Анализът показва, че южноевропейските страни са склонни да отчитат по-ниски дялове на данъците и другите удръжки от брутните доходи, докато държавите от Централна и Източна Европа регистрират по-големи дялове. В Западна Европа картината е по-смесена, въпреки че Белгия и Германия са сред страните, които отчитат най-висока данъчна тежест върху заплатите.

Подреждане на страните в Европа според дела на таксите от заплатите. Графика: Евростат

Факторът „Деца“

Наличието на деца на издръжка може значително да намали дела на брутните доходи, отиващи за данъци и други удръжки, особено за домакинства с един работещ член. За този тип делът варира от минус 3,3% в Гърция до 33,4% в Румъния.

Цифрата е отрицателна и в Полша (минус 0,6%), което означава, че нетните доходи надвишават брутните доходи благодарение на семейните помощи и данъчните облекчения и възстановявания.

Средното ниво за ЕС пада до 8%, в сравнение с 29,1% за самотен човек без деца.

Румъния се откроява в горния край на класацията. Втора е Литва с 23,8%. Освен тези две страни, средното ниво е надвишено само в Унгария, Словения, Финландия и Дания.

Сравнявайки един човек без деца с двойка с един работещ член и две деца, Германия се откроява съществено. Делът на брутните доходи, отиващ за данъци и други удръжки, пада от 34,8% до едва 0,2%.

Годишните брутни доходи и в двата случая са 47 514 евро. Въпреки това, двойка с един работещ член и две деца печели 47 424 евро, в сравнение с 31 000 евро за самотен човек без деца, като това е разлика от 16 424 евро.

За двойки с двама работещи членове и две деца, делът, който отива за данъци и други удръжки, е по-нисък, отколкото за самотен човек без деца във всяка страна от ЕС с изключение на Гърция.