Израел празнува 75-та годишнина в дълбоко разделение

Израел празнува своята 75-а годишнина тази седмица в доста несигурно състояние. Политиците в страната водят битка за съдебната система, която отвори някои от най-дълбоките социални разделения от основаването на страната през 1948 г.

Денят на паметта във вторник, който се отбелязва в чест на загиналите военни, и Денят на независимостта ден по-късно традиционно служат като маркери на единството за нацията, водила многократни войни от създаването си.

Тази година обаче настроенията са различни, пише Ройтерс.

„Убеден съм, че няма по-голяма екзистенциална заплаха за нашия народ от тази, която идва отвътре: нашата собствена поляризация и отчуждение един от друг“, коментира президентът на Израел Исак Херцог пред Общото събрание на еврейските федерации на Северна Америка в Тел Авив.

Стотици хиляди израелци излизат по улиците всяка седмица от началото на годината, за да протестират срещу плановете на националистическо-религиозното правителство на премиера Бенямин Нетаняху да прокара ограничения върху съдебната система. Хората смятат, че това е екзистенциална заплаха за демокрацията.

Правителството и неговите поддръжници казват, че промените са необходими, за да се овладеят съдиите активисти, които навлязоха агресивно в сферата на парламента и изпълнителната власт. Все пак кабинетът миналия месец спря промените, за да се осъществят повече консултации.

Протестите обаче продължават. За много израелци ситуацията породи въпроси за тяхната страна, чиито отговори надхвърлят състава на Върховния съд и властта на изпълнителната власт да отменя решенията му.

Узи Цвебнер, предприемач от Тел Авив, който създава високотехнологични бизнес паркове, определя себе си като патриот. Той произхожда от ционистко семейство, дошло в днешен Израел през 19-и век. Ветеран от войната Йом Кипур от 1973 г., той представлява част от обществото, която е дълбоко отчуждена от новото правителство.

„Каква държава ще бъдем?“, пита се той. „Ще бъдем ли демокрация, модерна държава? Ще бъдем ли държава, където всички служат в армията, или ще бъдем като другите страни около нас?“, продължава той.

Зад безпокойството му се крие страх от рязко задълбочаване на разделенията, които винаги са съществували в Израел – между европейските ашкенази и близкоизточните мизрахи, между религиозния Йерусалим и космополитния Тел Авив, между десните заселници и градските либерали.

Арабските граждани на Израел, които съставляват една пета от населението, до голяма степен са извън дебата, който според много палестинци пренебрегва техните опасения и продължилата десетилетия окупация на области, които те искат като ядро на бъдеща държава.

Нарастващата сила на религиозните партии, които помогнаха на Нетаняху да дойде на власт миналата година, тревожи светски настроените израелци, които често негодуват срещу специалните условия, които позволяват на много религиозни мъже да избягват военна служба и да учат в училища по Тора, вместо да приемат платена работа.

Националистическата десница на свой ред обвинява критиците си, че не зачитат демокрацията и че все по-отровният политически климат се подхранва от гнева между „популистите“ и „либералния елит“, наблюдаван в целия западен свят.

Според проучване на Channel 12 News около 51% от израелците са песимисти за бъдещето на страната, която от бедна, предимно земеделска територия, се превърна във високотехнологична икономика за кратък период от време.

„Във въздуха се носи много страх, който понякога отстъпва място на омраза“, казва Елишева Блум, жителка на Ели, селище в окупирания Западен бряг. Родена в САЩ, тя идва с религиозното си семейство в Израел през 1988 г. и казва, че няма причина израелците да се мразят.

Тя обаче не се асоциира с протестиращите срещу правителството, които цитират и националния химн на страната: „Да бъдем свободни хора в нашата земя“. „Едното няма нищо общо с другото. Лозунгите са много близки, всички можем да се съгласим, че искаме да бъдем свободни хора в нашата земя“, посочва тя.