Как популистите се научиха да обичат враговете си у дома?

Тези, които празнуват падането му, може би избързват. Президентът на Полша Анджей Дуда е креатура на PiS и все още не е сигурно, че ще одобри предаването на властта. Въпросната партия остава най-голямата отделна група във варшавския парламент, въпреки че младите поляци я отхвърлиха на изборите.

Кръстев пише предвидливо за Полша: „Бъдещето никога не е толкова светло, колкото го представят в речите на победителите в изборната нощ. Опозицията спечели, но тези избори потвърдиха съществуването на две Полши... тази на Качински няма да изчезне“.

Междувременно Унгария остава в хватката на проруския диктатор Виктор Орбан. ЕС се стреми да упражни икономически лост върху правителството в Будапеща, като задържи повече от 20 млрд. евро финансиране в отговор на натиска на Орбан върху медиите, съдилищата и политическите опоненти.

Има надежда, че унгарският лидер ще падне - освен ако Доналд Тръмп не бъде преизбран за президент на САЩ. Тръмп и Орбан се радват на топли отношения, вкоренени във взаимно възхищение. Ако първият се върне в Белия дом, почти сигурно ще се опита да спаси приятеля си в Будапеща. 

Президентът на Полша Анджей Дуда. Снимка: Bloomberg L.P.

Политиката на Словакия беше мрачно трансформирана от завръщането на власт след изборите миналия месец на популисткия бивш премиер Роберт Фицо и неговата партия „Посока“. Макар Фицо да изповядва ангажимент към НАТО и ЕС, той споделя опозицията на Орбан срещу западната подкрепа за Украйна. 

Как се случи всичко това? Към края на миналия век много хора споделят вярата, че нашите богати на информация общества ще въведат златен век за демокрацията; че когато стотици милиони хора споделят достъп до новини, мнения и данни, които преди са били ограничени до елитите, светът - или поне западният свят - ще стане по-мъдро място. Демокрацията ще бъде укрепена.

Това, на което почти никой не обръща внимание, е експоненциалният растеж на фалшивите новини. Вместо нашите общества да станат по-добре информирани, социалните платформи и интернет дадоха възможност на хората да приемат алтернативни реалности в основата на популизма.

Социалният пророк Франсис Фукуяма признава, че е бил сред онези, които са предполагали, че епохата на новите медии ще даде сила на доброто, само за да бъде горчиво разочарован. „Всички стари медии по някакъв начин се основаваха на консенсус относно политическата система и какво е... истина и какво е приемливо да се каже. И интернет просто взриви това“, посочва той.

Оказа се пагубно за обществата да позволяват на Google, Facebook и X (бившата Twitter) да определят какви гласове и чувства са приемливи. Фукуяма добавя по време на симпозиум миналата пролет: „Ще става все по-зле, защото вече сме… ударени от дълбоко фалшиви новини“; социалните медии „имат наистина опустошителен ефект върху почти всяко общество по отношение на социалното доверие“, засягайки правителства, корпорации, профсъюзи.

Мишра пише за подозрението, „че настоящият ред, демократичен или авторитарен, е изграден върху сила и измама; те подбуждат към по-широко и по-апокалиптично настроение, отколкото сме били свидетели преди... Цифровите медии несъмнено засилиха човешката склонност постоянно да сравняват живота си с живота на привидно щастливите“.

Човекът, когото много хора разпознават като първия, който е предвидил този нов популизъм, е американският антрополог Клифърд Гиърц, починал през 2006 г. През 1995 г. той изнася лекция, в която твърди, че т.нар. „политика на идентичността“ ще стане доминиращата сила през XXI век.

Решаващите битки на бъдещето, казва Гиърц, няма да бъдат тези между демокрацията и авторитаризма, а за това да се определят приятелите и враговете според личния вкус. Много преди Тръмп или Моди да станат могъщи сили, Гиърц прогнозира възхода на лидери, които се стремят да принудят опонентите си да гледат на тях и на техните поддръжници така, както те самите изберат; заклеймявайки онези, които не са съгласни, като сили на нечестието, като непримирими. Изборите в Индия, Унгария и (в някои моменти) в САЩ остават „свободни“, но не са честни.

Ключова съставка на популизма е играта със страховете на хора, които се притесняват, че ще бъдат „потопени" - които се чувстват в опасност да изчезнат сред приливна вълна от пришълци, имигранти. Това е от решаващо значение за господството на Орбан в Унгария, където много граждани усещат ерозията на собствената си идентичност и изчезването на родния им език.

Популизмът отразява не просто расизма, но и отхвърлянето на разводняването на традиционните общества от пришълци от всякакъв вид. Холандският социолог Хайн де Хаас твърди в книгата си „Как наистина работи миграцията“, че политиците безмилостно експлоатират проблем, който по същество се движи от недостига на евтина работна ръка в западните общества: „Либералните демокрации са хванати в „миграционна трилема“ между (1) политическо желание за контрол на имиграцията, (2) икономически интереси от повече миграция и (3) основни задължения за правата на човека спрямо мигрантите и бежанците. Тези противоречиви политически цели изглеждат невъзможни за задоволително разрешаване“.