Как популистите се научиха да обичат враговете си у дома?

Де Хаас осъжда „безотговорната реторика, [която] създаде климат, в който крайната десница се чувства смела и расизмът, поляризацията и нетолерантността могат да процъфтяват“. Някои либерални политици се стремят да игнорират или отричат ​​реалностите на масовата имиграция, но като правят това, те сериозно нараняват собствените си перспективи. Популистите започват да се възприемат от привържениците като разказвачи на истината, докато техните опоненти се смятат за предатели на собствения си народ. Качински, прецизно обвързвайки дългогодишната горчивина на поляците към техния по-голям съсед, определя Туск като марионетка на „Четвъртия райх“.

Въпреки че много хора в продължение на години виждат бившия канцлер на Германия Ангела Меркел като най-просветения, както и най-влиятелния политик в Европа, две години след нейното напускане на поста можем да видим огромните ѝ провали.

Тя заложи на масовата имиграция, като същевременно направи малко опити да успокои страховете сред онези, които се съпротивляваха. Тя се сближи с руския президент Владимир Путин и направи страната си негов енергиен пленник, като затвори атомните електроцентрали в Германия. Правителството в Берлин се отказа да действа срещу авторитаризма на Орбан в Будапеща, защото в Европейския парламент унгарските гласове осигуриха на Германия ефективно мнозинство.

Доказано е, че Гиърц е зловещо прав: много държавни лидери днес са по-склонни да търгуват цивилизовано и дори приятелски с външните врагове на своята нация, отколкото с политическите врагове на своята партия у дома.

Ян-Вернер Мюлер е роден в Германия политически философ в Принстън, автор на книгата. „Какво е популизъм?“. Той също така изнася лекция по-рано тази година под надслов „Връща ли се фашизмът?“.

Мюлер твърди, че несигурността - преди всичко относно въпроса кой може да държи властта в бъдеще - е от съществено значение за работещата демокрация.

Той е ужасен от някои американски републиканци, които се стремят да подкопаят политическата позиция на своите съграждани - например чрез налагане на ограничения за гласуване. Той спори страстно за централното място на истината: „Хората не могат да изберат да отхвърлят фактите“. Заимствайки от лексикона на бившия съветник на Тръмп Стив Банън, той обвинява бившия президент в разпространение на лъжи за „информационни изпражнения“.

Бившият американски президент Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg L.P.

Великобритания заема по-добра позиция от САЩ по конституция, защото нейните институции остават незастрашени. Но катастрофалното управление през 2019-2022 г. на Борис Джонсън е заимствало много от Тръмп, не на последно място в безразсъдната злоупотреба на лидера с други страни и в склонността му към лъжи. Дори сега не е невъзможно Джонсън да се върне към влиянието, защото последователите му изглеждат безразлични към тези недостатъци и провали. Той е истински популист – човек, който се възприема от поддръжниците си като човек „на наша страна“, без да обръща внимание на огромните обективни доказателства за противното.

Много политолози твърдят, че изходът от войната в Украйна ще изиграе решаваща роля при определянето на курса на европейската политика. Ако се смята, че Русия е надделяла, което остава възможно, каузата на либералната демокрация, всъщност на конституционния ред, ще пострада, защото една изключително авторитарна и репресивна държава ще е постигнала своето.

Фукуяма предполага, че трудната ситуация с Украйна може да накара управляващия грузински олигарх Бидзина Иванишвили да тласне страната си към обръча от влияние на Русия.

Стелценмюлер твърди, че подкрепяйки Украйна, „ние се борим за запазването на либералната демокрация в Европа“. Години наред, казва тя, сме приемали за даденост, че слабостта на нашите правителства и институции се самолекува, самопоправя, но сега открихме, че не е така.

Единственият път напред за всички нас, в общества, заплашени от популизъм, е да продължим неуморно да подкрепяме ангажимента на стария фелдмаршал от 1919 г. за казване на истината. Либералната демокрация все още не е обречена. Никога няма да стане, ако достатъчно от нас отхвърлят доктрините на политическите търговци отдясно; ако вместо това търсим начини да управляваме проблемите си. Трябва да се откажем от думата „решения“ – те рядко съществуват, ако изобщо съществуват – и да се борим за средни пътища, които почти винаги са правилните пътища, посочва Хейстингс.