Войната в Украйна през 2023 г. - битката за Черно море има ясен победител

2023 година трябваше да донесе нова забележителна победа на Украйна след освобождаването на Харсковска и части от Херсонска област в края на 2022 година. Плановете  бяха през лятото украинците да стигнат до Токмак и Мелитопол, а оттам - и до Крим. Контранастъплението обаче затъна, забавено във времето, използвано активно от руснаците за подготовка на защитни съоръжения и миниране на региона. Те успяха да изградят няколко зони на отбрана в окупираните територии, докато Украйна чакаше оръжията на Запада.

Русия блокира една от най-бързите "писти" в изпълнение на тези цели, взривявайки стената на язовир "Каховка", предизвиквайки мащабно наводнение. При това напълно, а може би и безвъзвратно беше унищожена ВЕЦ "Каховка" - последната част от водната каскада по р. Днепър и под заплаха е Запорожката АЕЦ, чието охладително езеро се захранва от язовира.

В момента ядрената централа е в т.нар. "студен" режим  и водите в езерото са достатъчни, но не е много ясно, ако бъде възстановена работата на най-голямата европейска централа (с шест реактора от типа ВВЕР 1000), дали охлаждането ще може  да бъде обезпечено.

По останалите направления - в Запорожка област и на изток в Донбас, украинските войници се сблъскаха с няколко защитни линии и с мъка успяха да пробият. След няколко успешни хода в началото обаче все още остават далеч от целта - бреговете на Азовско море.

От октомври Русия на свой ред премина в настъпление, но също с много ограничен напредък. Основната цел е обкръжението на Авдиевка - град, който е подложен на атаки още от 2014 година, когато руски части окупират Донбас след анексирането на Крим. След три вълни на ожесточено настъпление руските военни все още не могат да навлязат в града и повече от три месеца битката е съсредоточена около коксовия завод, сметището и индустриалната зона на Авдиевка.

Според оценки на украински анализатори руските военни в региона са най-малко 40 хил., като към тях непрекъснато се насочват подкрепления, включително и воюващи от направленията около Бахмут, който през май изцяло разрушен падна в руски ръце след повече от десет месеца съпротива. Към края на годината край Авдиевка ще бъдат дислоцирани около 60 хил. души, които да опитат да постигнат задачата на Кремъл - превземането на града и след това  настъпление към Словянск и Краматорск и до административната граница на Донецка област.

От началото на есента Украйна опитва пробив по левия бряг на Днепър. Основната цел е контрабатарейна работа, с която да бъде спрян ежедневният артилерийски обстрел над Херсон и региона. Но оттам разстоянието до административната граница на Крим е по-малко от 100 километра.

На фона на разочароващото сухопътно настъпление малко встрани остана забележителната по много показатели битка в Черно море. В крайна сметка Украйна - държава, която загуби военния си флот с окупирането на Крим, успя да постигне надмощие с "подръчни" средства, или армията си от морски дронове. Благодарение и на далекобойните ракети Storm Shadow, използвани за удар по зданието на щаба на руския Черноморски флот в Севастопол, Украйна наложи своето превъзходство в района. 

Русия беше принудена да изтегли своите кораби в пристанището в Новоросийск и да започне да планира предислоциране на щаба на Черноморския флот в окупираната грузинска област Абхазия. Украйна си върна и т.нар. "кули на Бойко" (по името на бившия енергиен министър на Украйна Юрий Бойко) - сондажи за природен газ край Крим, превзети от Русия през 2014 година, с което разшири боевите си възможности в региона.

Така Украйна успя да постигне още една победа за икономиката си - премахване на блокадата на износа през Черно море, след като в първите месеци на войната пристанищата на Украйна в Черно море бяха под обстрел. От средата на август през коридора, който преминава и през водите на Румъния и България, обаче украинските производители успяха да изнесат повече от 12 млн. тона товари, включително и зърнена продукция.

Засега Русия трудно може да компенсира загубите на Черноморския флот, тъй като Турция затвори Босфора за бойни кораби.

Укрепване на противовъздушната отбрана и войната на дронове

През 2023 година Украйна постигна и това, за което безрезултатно настояваше през първите месеци на войната -"затваряне" на небето. След зимата на 2023 година, когато Русия целенасочено обстрелваше обекти от критичната инфраструктура, западните партньори на Украйна предоставиха системи за защита, включително и американските Patriot, както и NASAMS, SAMP/T, Iris-T и друго модерно западно оборудване, помагащо за унищожаване на бойни дронове.

Сега Украйна управлява една от най-сложните системи за противовъздушна отбрана - истински "зоопарк", според анализите, обединяващ западното оборудване и притежаваните от съветско време системи. Противовъздушната отбрана на Киев беше надградена до степен да издържи на залп от свръхзвукови ракети "Кинжал" или от балистични ракети.

На 29 декември обаче системите бяха подложени на най-тежкия обстрел от началото на войната - свалени бяха 114 от 158 изстреляни ракети и дронове. Поражения има по обекти от гражданската инфраструктура, включително и родилен дом, училища, църкви, търговски обекти и жилищни сгради.

В края на декември едновременно бяха свалени три самолета Су-34 над южните части, което подсказва за подсилване на щита на Одеса, вероятно със система Patriot. Ден по-късно беше свален още един самолет Су-34 край Мариупол и Су-30.

След месеци на преговори Киев успя да договори и доставката на бойни самолети F-16. Вероятно първата "партида" ще бъдат 18 самолета от Нидерландия, които ще бъдат доставени в началото на 2024 година. Надеждите на Украйна са, че това ще бъде повратната точка във войната. Преди това Киев залагаше същото на западните танкове, които получи след не по-кратки увещания. Техният потенциал обаче не можа да се разгърне основно заради липсата на контрол в небето.

В дните след Коледа в Украйна активно се заговори, че западните самолети може би вече са пристигнали след свалените пет руски самолета и удара с крилати ракети по пристинището във Феодосия (Крим), при който беше потопен десантният кораб "Новочеркаск". Експлозията беше толкова впечатляваща, че според свидетели се е виждала чак от Босфора.

Дроновете са едно от оръжията, които са най-характерни за тази война на 21 век. В първите месеци украинските части имаха видим успех в използването им, но руснаците бързо наваксаха. Сега те не само използват активно безпилотни средства, но и електронни оръжия, които обезвреждат дроновете на противника. Кадри от фронта показват, че подобни устройства има разположени дори и върху танкове в опит да бъдат защитени от хвърляни от дронове гранати или дронове - "самоубийци".

Украинските сметки сочат, че всеки месец на фронта се използват по минимум 30 хил. дрона, а оптимално са нужни 50-100 хил. Украйна премахна редица бюрократични стъпки и непрекъснато увеличава производството на дронове, както и на снаряди по стандартите на НАТО (155 мм) ,за да избегне хроничния недостиг на муниции.

По време на своята годишна конференция президентът Володимир Зеленски коментира, че през 2024 година в страната ще бъдат произведени 1 млн. дрона. Министърът на стратегическата индустрия Олександър Камишин потвърди, че тази цел е изпълнима - през декември производството вече надхвърля 53 хил., както и допълнително страната ще опита да произведе и 1000 дрона с обсег на действие над 1000 км.

Като цяло Украйна започна да залага на собствено производство за запълване на част от нуждите си от муниции и оръжие. При последното си посещение в САЩ Зеленски разговаря с представители на водещи компании от военната индустрия на САЩ, за да осигури договори за съвместно производство.

Мобилизацията

И в Русия, и в Украйна темата за мобилизацията изплува и предизвиква остри реакции. От месеци в Украйна се подготвят плановете за промяна в системата за привличане на военни на фронта. По време на своята годишна конференция Володимир Зеленски съобщи, че военните настояват за между 450 хил.  и 500 хил. мобилизирани, но още изчаква всички сметки и аргументи, за да одобри подобно искане.

В първата си официална пресконференция от началото на войната главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна ген. Валерий Залужни обясни, че нови хора са нужни за попълване на загуби - досегашните и бъдещите, за сформиране на нови бойни единици, но и също така и за ротацията на бойците, които са вече близо две години на фронта.

Правителството, съвместно с военните внесоха предложение за промяна във Върховната Рада и сред мерките е намаляването на възрастта за мобилизация - от 27 години на 25 години, както и да не бъдат пращани призовки на хората на възраст за мобилизация, които са в чужбина, но без уточнен статут по отношение на военната служба. Депутатите също няма да бъдат мобилизирани. Преди да бъде внесено предложението се дискутираше, че може да се привикват и жени в армията. По време на своята годишна пресконференция Зеленски беше категоричен, че няма да позволи мобилизирането на жени, но вижда основания за искане за намаляване на възрастта на мобилизираните.

Мобилизацията ще коства 500 млрд. гривни (13,4 млрд. долара), каза още украинският държавен глава. Това са разходите за подготовката и оборудването на новопривлечените в армията. Той обаче не даде повече подробности, включително и за какъв срок ще бъде извършена мобилизацията.

Валерий Залужний коментира пред журналистите, че най-голямата му грешка в тази война е, че е смятал, че след големите загуби, които търпи, Русия ще спре.

В своята годишна пресконференция и руският президент Владимир Путин също обсъди мобилизацията. Според него в момента Русия няма никаква нужда от това - договори за участие във войната са подписали 482 хил. души от началото на годината.

Русия обяви през септември 2022 година мобилизацията на 300 хил. души. Днес в Украйна се бият 244 хил. мобилизирани, а 41 хил. са върнати по медицински причини или заради навършване на възрастта за мобилизация, уточни Путин.

Крим не е непостижима цел

От юни 2023 година Крим е под обстрел с дронове и далекобойни ракети и това не е само част от плановете за връщането на украинските територии в международно признатите от 1991 година граници. През полуострова минава основната логистична линия на Русия към фронтовата линия, както и място за обстрел към южните региони  и операциите имат стратегическо значение за Украйна.

Едни от най-впечатляващите през 2023 година са ударите по щаба на Черноморския флот в Севастопол и пораженията по кораборемонтните заводи в пристанищата на Крим, включително и атаката по Феодосия, извършена в последните дни на годината.

За близо две години война основните цели на Русия не се променят, заяви в своята "Прямая линия"  Владимир Путин - именно "денацификация", "демилитаризация" и независим статут на Украйна.

Според публикация в New York Times Кремъл по различни дипломатически канали опитва да постигне примирие, въпреки своите публични изявления, че Русия няма намерение да отстъпи или че не е време за мирни преговори. Много военни анализатори обаче припомнят, че подобно беше положението и през миналата зима. Именно това накара западните съюзници да се забавят с доставката на оръжия и даде възможност на руските части да подобрят съществено своите защитни съоръжения.

Сега видимо няма признаци за забавяне на военните действия, особено по източния фронт. Боевете са интензивни и позициите се сменят динамично особено около Авдиевка, която Русия опитва да окупира от 2014 година. Надеждите са, че F-16 ще бъде промяната за фронтовата линия, както бяха и системите за залпов огън HIMARS, предоставени през юни 2022 година, или системите за ПВО, които все по-успешно защитават инфраструктурните обекти от руските ракети.