САЩ трябва да се махнат от Близкия изток – може би не веднага, но скоро

САЩ имат около 46 хил. войници, разположени в 11 държави в Близкия изток, като всички те са придружени от съответното оборудване и подкрепа. Тези сили не са налични другаде, било то в Европа или Източна Азия, където най-злите врагове на САЩ трябва да бъдат спрени и най-близките им съюзници да бъдат подкрепени. Един от най-големите стратегически въпроси за президента Джо Байдън – или Доналд Тръмп, ако спечели вота през ноември – е дали да запази това огромно американско присъствие, или да го намали.

Сега би било грешното време за такава драстична промяна, пише колумнистът Андреас Клут в материал за Bloomberg. Америка е погълната от междупартийна язвителност в навечерието на изборите за президент. Израел води война в Ивицата Газа и е обвиняван в геноцид. А подкрепяни от Иран милиции от Йемен до Леванта са взели на мушка не само ционистите, но и американските военни.

Една такава група уби трима американци при атака с дрон срещу американска база в Йордания едва преди дни. Ако САЩ се оттеглят сега, ще дадат на Техеран пропагандна победа и рискуват нов хаос, подобен на този през 2021 г., когато Байдън безотговорно изостави Афганистан, пише Клут.

Какво ще се случи в средносрочен план? В даден момент през тази година горещата фаза от израелската кампания срещу „Хамас“ ще приключи. Иран и прокситата му, след отговорът на Байдън този месец заради тримата убити американци, може да се въздържат от по-голяма ескалация срещу американските сили. И до края на годината, да стискаме палци, американците може и да знаят кой ще е в Белия дом през следващите четири години, посочва още анализаторът.

Това, което прави американското присъствие в Близкия изток особено актуално, е това, че също така е основен казус в по-големия дебат около американската роля в света. Трябва ли САЩ да останат хегемон, използвайки лидерството си, за да запазят поне малкото останал световен ред? Или трябва да се фокусират върху справянето със своите проблеми, оставяйки все по-многополюсния и анархистичен свят на собствените си неограничени политики за власт?

"Гравитирам към първия вариант, известен още във Вашингтон и като интернационализъм (обратното на изолационизъм), пише Клут. Историята показва, че периоди на отсъстваща или неясна хегемония (като 20-те и 30-те години на миналия век) завършват с катастрофа (Втората световна война). Дори и за хегемона е по-евтино в дългосрочен план да плаща разходите за поддържането на реда, отколкото да разчиства бъркотията от глобалните бедствия", категоричен е Андреас Клут.

Според него обаче дори и интернационалистите трябва да приемат, че хегемония не може да означава, че САЩ трябва да са активни навсякъде през цялото време. Според Кристофър Пребъл от аналитичния център Stimson Center във Вашингтон САЩ вече са загубили своето международно първенство и не могат да си позволят да си го върнат. През последните две десетилетия на Студената война, например, американският държавен дълг е бил средно 38% от брутния вътрешен продукт – миналата година достигна три пъти на това съотношение. Американците все повече искат страната им да инвестира в решаването на проблеми у дома и да има ясни приоритети в чужбина.

Близкият изток такъв приоритет ли е? Според политолога Хал Бранс историята на провалени американски опити да напусне региона доказва геополитическата му важност и означава, че САЩ трябва да останат там, тъй като „това е бремето на хегемона“.

САЩ имат разположени около 46 хил. военни в Близкия изток. Графика: Bloomberg LP

Други не са съгласни. Даниъл Депетрис от друг аналитичен център във Вашингтон – Defense Priorities, смята, че САЩ трябва да изтеглят своите приблизително 3,4 хил. военни от Ирак и Сирия колкото се може по-скоро, както и евентуално десетките хиляди от персийските държави и останалата част от региона.

Това е така, защото САЩ са изпълнили своята привидна мисия от последното десетилетие да унищожат „Ислямска държава“ – варварската терористична организация, формирана от последствията от необмислената американска втора война срещу Ирак. Днес „Ислямска държава“ вече не контролира територии и е сведена до там, че нейните регионални опоненти като сирийските кюрди и шиитски бунтовници могат да я държат под контрол без помощта на САЩ.

Други по-разтегливи обосновки за американското присъствие са по-скоро съмнителни, коментира още Депетрис. Например САЩ, които днес са нетен износител на петрол, разчитат много по-малко на въглеводороди от Персийския залив, отколкото по време на петролните сътресения през 70-те, а световните пазари станаха по-устойчиви. Също така се предполага, че с времето западните икономики ще се разделят с изкопаемите горива. Така че ако Иран се опита да блокира Ормузкия проток, ще засегна своите собствени потребители, най-вече Китай. Във всеки случай САЩ и съюзниците им могат да се намесят, за да запазят търговските маршрути отворени дори и без постоянно присъствие.