Двете сили, които водят битка за надмощие в икономиката

Сякаш накъдето и да погледнете тези дни из икономиките и пазарите виждате да се разиграва битка за надмощие. От една страна, налице е по-оптимистична прогноза, която стимулира надеждите за устойчив просперитет, привлекателна възвръщаемост от инвестиции и истинска финансова стабилност.

От друга страна, налице е наследството на прекалената задлъжнялост, ниското качество на растеж и политическите грешки. Това са неща, които трябва да бъдат решени, докато се разделяме с подходите на изчерпаното икономическо управление, които не могат да постигнат траен и инклузивен просперитет, в синхрон с доброто и за нашата планета, пише Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy, в материал за Financial Times.

За щастие, голямата част от тази историческа тежест е управляема. Там където това не е възможно, навременен отговор както от държавния, така и от частния сектор може да има такъв ефект. Нека започнем с икономическите перспективи. Развитите страни с право очакват година на по-ниска инфлация, по-евтини заеми и по-силно финансиране. Това означава подобряване на достъпността, включително и за ипотеките за домакинствата, докато в същото време компаниите се възползват от по-лесния достъп до пазарно финансиране.

Но предизвикателствата и за двата сегмента е наследството от последните години. Пълният ефект от цикъла на агресивни лихвени повишения на централните банки тепърва трябва да бъде усетен, а нивата на дълг на домакинствата са се увеличили до близки до притеснителните нива. Надвиснал матуритет по задълженията очаква и корпорациите, които ще трябва да бъдат рефинансирани при не толкова благоприятни условия, отколкото първоначално се очакваше.

Силното търсене, подкрепено от здравия пазар на труда, не е достатъчно, за да гарантира управлението на тези исторически предизвикателства. Политиците също са под натиск.

Правителствата имат ограничено фискално пространство заради високите дефицити, дълг и по-скъпото рефинансиране. Централните банки, склонни да не удължават и без това дългия списък от грешки в политиките си от 2021-2023 г., ще бъдат предпазливи по отношение на агресивно намаляване на лихвените проценти.

В допълнение към това има все по-голямо признаване на това, че старите стимули сега са не само по-малко изпълними, но и не толкова желани в този свят на недостатъчно гъвкаво снабдяване със стоки и услуги – слабост, засилена от геополитическите сътресения.

И въпреки някои икономически лъча на надежда в Азия и страните от Персийския залив, развиващият се свят няма капацитета да изпълнява ролята на световен двигател на растежа.

Това е най-забележимо в Китай. Там има известен напредък към насочването към „качествен растеж“ чрез фокус върху технологичното развитие, зелената енергия и прехода към икономическа активност по-ориентирана към местното потребление. Но налице е огромен натиск да се задейства старият подхранван от дълг, воден от публичния сектор двигател на растежа, който е недостатъчен и води до непреднамерени последици.

На финансовите пазари вълнението около новите върхове на фондовия пазар в редица развити страни трябва да се балансира спрямо заплахата от книжа на компании със свръхзадлъжнялост и необосновано високооценявани активи. Водещият пример са, разбира се, жилищните имоти, където преоценките в посока надолу на проекти, сключени в силните дни на ниските лихвени проценти, се случват прекалено бавно.

За щастие, това е проблем, който носи само ограничен риск за цялостната финансова стабилност. Но колкото по-дълго време отнеме на затрупаните със задължения инвеститори да приемат неблагоприятната реалност, толкова по-дълго готовите за инвестиране средства ще чакат.

По-категоричните стъпки за справяне с надвисналия дълг и възстановяване на моделите на растеж ще помогне за преодоляването на минали грешки и разглеждането на бъдещи възможности.

Това е път, който може по-добре да бъде гарантиран, на първо място, чрез навременни правителствени мерки в подкрепа на нови двигатели на растежа. На второ място, с по-голям реализъм от страна на някои домакинства, корпорации и инвеститори, че не се връщаме към свят на изкуствено занижени лихви. Трето, с по-добри гаранции за защита на най-уязвимите в обществото, както и четвърто – с по-бързо преструктуриране на нежизнеспособния дълг.

Тези предизвикателства са допълнително затруднени от влошаващия се икономически фон, който предизвиква фрагментиране, отключва стагфлационни ветрове и застрашава международното сътрудничество. Това, разбира се, е от значение не само за икономическите прогнози. Продължаващите войни достигнаха връх по шокиращо унищожителен начин, заради който стотици хиляди невинни цивилни изгубиха живота си, препитанието и домовете си. Икономическата и пазарна битка за надмощие винаги ще бледнее в сравнение с такова тежко страдание.