САЩ трябва да се махнат от Близкия изток – може би не веднага, но скоро

Някои стратези обаче искат САЩ да останат, за да предотвратят превръщането на Иран в регионален хегемон. Но Иран не е дори близо до военното надмощие в собствения си регион, както Русия и Китай в своите. Също така другите местни сили, най-вече Саудитска Арабия и Турция, ще изградят свои собствени мрежи за противодействие на тежестта на Техеран. САЩ могат да подкрепят подобни усилия, създавайки алианси – Турция вече е в НАТО, а Вашингтон води преговори с Рияд за двустранни гаранции за сигурност.

Идеята, че напускането на американците ще създаде вакуум, който Москва и Пекин ще се опитат да запълнят, също е пресилена. Русия е ангажирана в Сирия, Африка и на други места, но основно се опитва да наложи власт в Източна Европа и Централна Азия, както и в Арктическия кръг. Китай гледа към тайванския проток и Източно- и Южнокитайско море. Изтегляне на САЩ няма да даде на поднос Близкия изток на Кремъл или Джуннанхай (комплекс, който служи като резиденция на ръководството на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет, бел. ред.), също както изтеглянето от Виетнам не им предаде Югоизточна Азия.

Стратегическите минуси на американското присъствие в същото време са очевидни. Както посочва Кели Григо, също от Stimson Center, американците в Близкия изток вместо да възпират Иран и неговите проксита, служат като провокация и цели, разпалват антиамериканските настроения и тероризма. Повтарящата се нужда на Вашингтон да дава отговор на нископрофилни атаки увеличава риска от непреднамерена ескалация и въвличането на САЩ в голяма война, каквато нито те, нито светът искат.

Също така Вашингтон, използвайки своята собствена сила, всъщност насърчава партньорите си, като Рияд, да се възползват от безплатния обяд и да правят по-малко за регионалната сигурност. Както се и случва неоизолационистите също използват този аргумент, за да изискват по-голямо въздържание на САЩ в Европа и Източна Азия.

Американската защита дали не изкуши Япония, например, да харчи по-малко, отколкото иначе би била, за защита от Китай и Северна Корея? Германия не намали ли задълженията си в трансатлантическия алианс срещу Русия? Тръмп се възползва от американското раздразнение от така приетия „безплатен обяд“, твърдейки, че ще окурази руснаците да направят „каквото искат“ на европейските партньори на Вашингтон, които пестят от военни разходи.

Вашингтон наистина трябва да може да управлява моралните рискове, които идват от американските съюзи. И нече има някои положителни признаци за това. Токио прие най-големия си бюджет за отбрана, а Берлин създаде специален фонд за стимулиране на отбранителните разходи, отчита Андреас Клут.

Но също така има и големи различия между американските ангажименти в Европа и Източна Азия, както и тези в Близкия изток. Нападайки суверенната държава Украйна и заплашвайки Молдова и др., Русия върна империалистическата агресия обратно в Европа. А заплашвайки Тайван и страните около Южнокитайско море, Китай хвърли ръкавицата на целия „базиран на правила“ международен ред.

Русия разполага с най-големия в света арсенал от ядрени оръжия; Китай пък има третият по големина и се заиграва с амбициите за паритет с Русия и САЩ. Ако някога има – недай Боже – Трета световна война, ще е между САЩ и една или две от тези автокрации, категоричен е анализаторът.

Нито трагичният 75-годишен конфликт между израелци и палестинци, нито 45-годишния поход на Иран за регионално господство трябва да прерастват в международен сблъсък. Израел, който има най-силната армия в региона и свой собствен ядрен арсенал, може да се защитава. В най-добрия случай Иран ще бъде разубеден да създава свои ядрени оръжия, но също така би могъл да бъде възпиран от Израел, също както Индия и Пакистан се държат взаимно под контрол. С времето ще зависи от хората в Близкия изток да постигнат мир и никоя външна сила няма да може да ги принуди.

Това, до което се свежда дебатът за присъствието на САЩ в Близкия изток, е алтернативната цена (цената на дадена дейност, базирана на пропуснатите ползи от следващата най-добра възможност, бел. ред.). американски войник на пост в йорданската пустиня не може едновременно да наблюдава границата на НАТО в Естония, демилитаризираната зона на Корейския полуостров или филипинските плитчини в Южнокитайско море. Капитан Америка има щит, който е голям, но не е световен. За да го държи над Европа и Източна Азия, той трябва да се оттегли от Близкия изток, пише в заключение в материала си за Bloomberg Андреас Клут.