Капитализмът е в по-лошо състояние в Европа, отколкото в САЩ

Разширяващата се трансатлантическа пропаст предизвиква ликуване в САЩ и тревога в Европа. Въпреки че доходът на глава от населението от двете страни на Атлантика беше сходен преди няколко десетилетия, ръстът му (в сравнима исторически доларова стойност) след 2010 г. е два пъти по-бърз в САЩ, отколкото в Обединеното кралство и 4-те големи икономики на ЕС - Германия, Франция, Италия и Испания, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Защо Европа изостава? Вижте ролята на правителството. Макар че с течение на времето правителствата разшириха своя контрол върху повечето капиталистически икономики, това бе най-забележимо в Европа. До 80-те години държавните разходи бяха средно по-ниски в Обединеното кралство и големите четири страни в ЕС, отколкото в САЩ. Сега Европа харчи много повече. Бремето на огромната държава смаза растежа на производителността, който е ключът към нарастващия просперитет. От следвоенните пикове през 60-те можем да изчислим, че растежът на производителността се е сринал от почти 7% до по-малко от нула в големите четири държави от ЕС, посочва авторът. В САЩ също е спаднал, но по-малко драстично - от 2,5 процента до около 1 процент, вероятно благодарение на по-голямата технологична сила.

Статистиката за Обединеното кралство е най-стара. Връщайки се към 1690-те, Обединеното кралство не е имало бюджетен дефицит в мирно време до 1970-те. След това от има дефицит през 45 от следващите 50 години. „Революцията“ на Рейгън-Тачър от 80-те години промени само начина, по който държавата финансира своята експанзия - като взема заеми, а не вдига данъците. Публичните дългове са се увеличили трикратно в Обединеното кралство и големите 4 на ЕС до средно около 100 процента от БВП.

По-големите държавни разходи оставиха по-малко място за частна конкуренция и инициатива, особено след като централните банки се присъединиха към правителствата в кампанията за премахване на бизнес циклите. Покупките на облигации и други активи от централните банки нараснаха от почти нула при икономическите спадовете в началото на 2000-те години до рекордни висоти през 2020 г., достигайки 16 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ и 22 процента в големите 4 икономики на ЕС.

Тъй като „прочистващият ефект“ на рецесиите изчезна, утвърдените компании процъфтяваха. Корпоративните печалби се повишиха отчасти поради олигополната ценова мощ. От 2000 г. насам продажбите в повечето индустрии се концентрират в най-големите фирми – макар и, на този фронт, по-малко бързо в Европа, отколкото в САЩ.

Пазарите, които все повече се изкривяват от лесните пари и държавните спасявания, също така породиха „зомбита“ – фирми, които не печелят достатъчно, за да покрият дори лихвените плащания по дълга си. Рядкост преди 80-те години, последните данни сега показват, че зомбитата съставляват поне 10 процента от публичните компании на развитите пазари (20 процента в САЩ и 22 процента в Обединеното кралство).

Отчасти поради липсата на правомощия за харчене, „еврокрацията“ насочи енергията си към това, което беше описано като „глобален регулаторен хегемон“. Всяка компания с амбиции в Европа трябва да отговаря на стандартите, определени от най-мощните държави, Германия и Франция, за всичко - от въглеродните емисии до производството на мляко.

Сблъсквайки се както с континенталната, така и с националната бюрокрация, не е изненадващо, че европейците са по-склонни от американците да изтъкват регулирането като основна пречка за стартиране или разширяване на бизнес. Много средно големи германски компании казват, че обмислят затваряне, като се позовават на „твърде многото бюрокрация и по-високите данъци“. Много френски фирми не се осмеляват да се разраснат, за да не се сблъскат с обременителните правила, които се прилагат за фирми с повече от 50 служители.

Тежките регулации създават бизнес среда, която е благоприятна за мега компаниите с най-многото пари и адвокати. До пандемията стартиращите фирми намаляваха като дял от всички компании в много индустриални страни, включително Обединеното кралство, Испания и Италия.

Като облагодетелстват гигантските компании, правителствата увеличават богатството на основателите на корпорации, включително утвърдени милиардери. Тъй като свръхбогатите притежават лъвския дял от финансовите активи, те печелят най-много, когато държавата се притича да елиминира дори незначителни пазарни трусове. През последните десетилетия богатството на милиардерите нарасна по-бързо като дял от БВП в Обединеното кралство и големите 4 на ЕС, отколкото в САЩ. Сега Франция има както необичайно раздуто правителство (с разходи от 58 процента от БВП), така и необичайно доминираща милиардерска класа, чието общо богатство се равнява на 22 процента от БВП, изпреварвайки дори САЩ.

Това помага да се осветли трансатлантическата пропаст. Добавете загубите на производителност от олигополи, зомбита, бюрокрация, неравенство и други пазарни изкривявания, подхранвани от голямото правителство, и заедно това може да обясни забавянето на производителността. Тежестта на голямото правителство надхвърля тласъка от новите технологии, особено в Европа и Обединеното кралство.

Обаче президентът на САЩ Джо Байдън засили дългогодишната експанзия на американските разходи, дълг и регулации. Дефицитът на страната, типичен за западна нация доскоро, се очаква да е средно над 6 процента от БВП - много по-висок от Обединеното кралство и Големите 4 на ЕС - през следващите години. Още веднъж САЩ са на път да изпреварят Европа по размер на правителството – с цената на по-бавен растеж, завършва Шарма.