Икономически въпроси застават между опита за сближаване между Индия и Китай

Индия се стреми да излезе от сянката на Китай, като същевременно подобрява дипломатическите си отношения, но колкото повече Ню Делхи настоява за това, толкова по-очевидна става зависимостта на страната от по-богатия ѝ съсед, пише Ройтерс.

Индийският министър-председател Нарендра Моди и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха в Ню Делхи миналия месец – първото посещение на Си в региона от седем години. Двамата обещаха да възстановят връзките, сериозно пострадали от сблъсъците между войските им през 2020 г. по неясно дефинираната граница в Хималаите.

Налице са и други признаци за затопляне на отношенията, откакто двете азиатски суперсили се споразумяха миналата година да прекратят военното противопоставяне. Възстановени бяха директните полети между индийски и китайски градове, спрени по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г., като визовите услуги в Китай бяха разширени.

Тези мерки обаче имат своите ограничения. Дългогодишната търговска зависимост и стратегическото недоверие не могат да бъдат преодолени само с ръкостискания и полети.

Икономическите отношения между двете страни остават силно асиметрични. Според данни на Световната банка делът на Китай в световното производство с добавена стойност достига 28% през 2025 г., което е в пъти повече от дела на Индия от 3%.

Картината при износа е също толкова в ущърб на Индия. Делът на Китай от 16,3% при световния износ на стоки през 2025 г. значително надвишава този на Индия, възлизащ на 1,7%. Освен това през 2025 г. Индия е внесла от Китай стоки, чиято стойност надвишава със 116 млрд. долара износа към съседа. Към края на август тази година търговският дефицит достига 91 млрд. долара и е напът да надхвърли рекорда от предходната година.

Вериги на доставка

Проблемът не се състои единствено във факта, че Индия внася повече стоки от Китай. Съществено е и това, че голяма част от този внос е от жизненоважно значение за индийската промишленост. Електрическото и електронното оборудване, машините и химикалите – трите най-големи категории при вноса – представляват до голяма степен междинни стоки, използвани от местните производители. Колкото повече изнася Индия, толкова повече се налага да внася от Китай.

Смартфоните и генеричните лекарства илюстрират тази дилема. Индия постигна напредък в сглобяването на електроника и разширяването на фармацевтичното производство, но много от компонентите и суровините, необходими и за двата сектора, все още идват от Китай.

Тази силна зависимост има множество широки стратегически последици. Например, въведените от Пекин през април 2025 г. изисквания за лицензиране на износа на седем вида тежки редкоземни елемента разкриха уязвимости в индийския автомобилен сектор и в производството на отбранително оборудване.

Разбира се, част от проблемите на индийското производство се дължат на вътрешни фактори. Според най-новия икономически преглед, през 2024 г. разходите на страната за научноизследователска и развойна дейност възлизат на едва 0,64% от брутния вътрешен продукт (БВП) – ниво, значително по-ниско от това на други азиатски държави, отчасти поради недостатъчните инвестиции от страна на частния сектор.

Недостигът на квалифицирана работна ръка допълнително задълбочава проблема. Изтеглянето на китайски персонал от заводите на Foxconn за производство на iPhone в Индия през 2025 г. показа до каква степен високотехнологичното производство може да зависи от чуждестранен технически опит и експертиза.

Мерките на Индия

Ню Делхи се стреми да коригира този дисбаланс. Наскоро Индия смекчи ограниченията за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от китайски компании, като им позволи да придобиват до 10% дял в индийски фирми. Същевременно правителството обяви процедура за ускорено одобрение на инвестиционни предложения в пет високотехнологични сфери в рамките на 60 дни, при условие че те бъдат структурирани като съвместни предприятия с мажоритарно индийско участие.

Освен това, индийският износ за Китай нарасна с 40% в периода от април до август. Основен принос за този ръст имат индустриалните машини, автомобилните компоненти, печатните платки, смартфоните и друга електроника.

Този скок в износа обаче не бива да се бърка с фундаментална промяна в отношенията. Значителна част от растежа в индийския сектор на електроника все още зависи от вносните китайски компоненти. Производството на смартфони – най-големият успех на Индия в сферата на износа – разчита на местни компоненти едва в рамките на до 20%.

Възходът на изкуствения интелект в Североизточна Азия изглежда носи ползи и за Индия, тъй като индийските фирми поемат поръчки за компоненти от китайски технологични конгломерати, изправени пред рязко увеличение в търсенето на хардуер. Но и тук тази динамика затвърждава централната роля на китайските вериги на доставка.

Дефицит на доверие

За да се реализират китайските ПЧИ и трансферът на технологии към Индия, трябва да се отговори на един въпрос: Какво предлага Индия?

Очевидните отговори са достъп до голям пазар и млада, евтина работна ръка, както и различни стимули от страна на Ню Делхи за насърчаване на индустриалния растеж – включително данъчни облекчения, плащания, обвързани с обема на производството, и капиталови субсидии – но изглежда, че Китай не се поддава на тези предложения.

Натискът на Китай върху водещите му компании да не споделят критични технологии илюстрира колко ревниво Пекин пази най-усъвършенстваните си решения – в сферата на електромобилите, батериите, слънчевата енергия и електронното оборудване.

Междувременно спорната граница в Хималаите с дължина от 3800 км продължава да хвърля сянка върху отношенията. Приложена е стратегия за постепенна стабилизация в рамките на няколко години – през август дипломати се срещнаха в Пекин и се ангажираха с постигането на „справедливо, разумно и взаимно приемливо решение“ – но окончателното уреждане на въпроса не изглежда да се задава на хоризонта.

Засега и двете правителства изглеждат склонни да дадат възможност за по-задълбочен икономическо сътрудничество. Предизвикателството пред Индия обаче не е просто да внася по-малко от Китай. Целта е да използва подновеното взаимодействие със съседа си, за да изгради собствен вътрешен капацитет. Дотогава отношенията между двете най-големи икономики в Азия ще останат категорично едностранчиви.