България е сред страните в ЕС с най-малък дял на уязвима заетост, но ниските доходи остават риск

България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-нисък дял на работещите при условия на уязвима заетост, според нов доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound). Авторите на анализа предупреждават обаче, че сравнително ниската уязвимост не означава непременно по-високо качество на работните места, тъй като основният проблем за българските работещи остава ниското заплащане.

Според изследването "Заетост и условия на труд на най-уязвимите работници: Справяне с текущите предизвикателства в ЕС" (Employment and working conditions of the most vulnerable workers: Addressing ongoing challenges in the EU) около 18% от заетите в България попадат в категорията "уязвима заетост". Това са самонаетите, хората без трудов договор, хората, които осъществяват неплатен семеен труд, и др. Това поставя страната сред държавите с най-ниски стойности в ЕС, заедно с Унгария (17%) и Малта (18%).

За сравнение, най-висок дял на уязвими работници е отчетен в Испания (29%), следвана от Португалия и Люксембург (по 25%) и Италия (24%).

Eurofound определя уязвимата заетост чрез комбинация от три основни показателя – недостатъчни доходи, несигурност на трудовото правоотношение и ограничени трудови права. За България най-голяма тежест има ниското възнаграждение, докато несигурността на заетостта и ограниченият достъп до трудови права имат сравнително по-малко значение.

Това означава, че голяма част от работещите в страната разполагат със сравнително стабилни трудови договори, но получаваните доходи често не са достатъчни, за да осигурят финансова сигурност и устойчив жизнен стандарт. Докладът посочва, че подобен модел е характерен и за други държави от Централна и Източна Европа.

Доходите са основният проблем в Централна и Източна Европа

Анализът на Eurofound откроява ясно регионално разделение в причините за уязвимата заетост. В страните от Централна и Източна Европа водещ фактор са ниските доходи, докато в Южна Европа по-голяма роля играят временната заетост, краткосрочните договори и непредвидимото работно време.

В северните и западните държави също по-често се наблюдават проблеми, свързани с нестандартните форми на заетост, отколкото с нивото на възнагражденията.

По отношение на трудовите права България не е сред държавите, в които ограниченията представляват сериозен фактор за уязвимост. Докладът отбелязва, че този компонент има най-малък принос към общия индекс в повечето държави членки на ЕС. В това отношение най-неблагоприятна е ситуацията в Гърция.

Всеки пети работещ в ЕС е в уязвима заетост

Eurofound изчислява, че на европейско равнище приблизително един от всеки петима работещи в ЕС е зает при условия, които могат да бъдат определени като уязвими.

Изследването показва, че рискът не е разпределен равномерно. По-често в тази група попадат жените, младите хора, работниците с по-ниско образование, мигрантите, хората с увреждания и представителите на етнически малцинства. При тях вероятността да работят при ниско заплащане, нестабилна заетост или ограничени трудови права е значително по-висока.

Според авторите на доклада климатичният преход, дигитализацията, автоматизацията и демографските промени могат допълнително да увеличат риска определени групи работници да изпаднат в по-несигурни форми на заетост, ако не бъдат предприети адекватни политики за преквалификация, повишаване на уменията и социална защита.

Eurofound препоръчва държавите членки да насочат усилията си към повишаване качеството на работните места, подобряване на доходите и разширяване на достъпа до обучение през целия живот.