Битката за контрол над глобалния петролен пазар

Посещението на американския президент Джо Байдън при саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, при което двамата чукнаха юмруци, се възприе като съмнително упражнение. Три месеца по-късно наградата на президента на САЩ не беше очакваното увеличение на добива на петрол, а намаление с 2 млн. барела на ден от групата ОПЕК+, която включва и Русия.

Пет седмици преди междинните избори в Америка (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.), в които цената на бензина може да изиграе решаваща роля, това изглежда като разочарование. То също предполага, че Саудитска Арабия се придържа към отношенията си с Москва в момент, когато Владимир Путин ескалира войната си в Украйна. Кралството може да си мисли, че действа в свой интерес и в този на картела, но действията му може да се окажат стратегическа грешка, пише Financial Times в редакционен коментар.

Представители на Саудитска Арабия и ОПЕК настояват, че съкращенията на добива не са политически мотивирани. Изправени пред вероятна рецесия в Европа и другаде, която ще потисне търсенето, те казват, че се опитват да сложат праг под цените, да защитят приходите си и да увеличат капацитета. След като паднаха с една четвърт от юни насам, глобалните цени на суровия петрол са, в еквивалентно отношение, и доста под космическите нива при природния газ и въглища, достигнати благодарение на войната на Русия.

Но ходът за намаляване на производството сега е част от по-широка борба за контрол над световния петролен пазар. Саудитска Арабия е раздразнена от опитите на САЩ да повлияе на цените. Администрацията на Байдън настоя за ограничаване на цените на руския петрол – за да намали приходите на Москва – от Г-7 и ЕС. ОПЕК вижда това като опит за изместване на баланса на силите към потребяващите нации и се опасява, че подобен механизъм може един ден да бъде използван срещу картела.

САЩ също така се ангажираха с най-голямото освобождаване на стратегически петролни резерви в историята си, за да се опитат да намалят цените на суровия петрол и на бензина по американските бензиностанции – интервенция, толкова мащабна, колкото и новите съкращения на ОПЕК. Освобождаването на резерви в Америка понякога достига 1 млн. барела на ден, което е приблизително еквивалентно на това, на което ще възлизат съкращенията на ОПЕК, след като се вземе предвид по-ниското производство на някои членове в сравнение с техните квоти.

Картелът се опитва да си върне контрола над пазара и да демонстрира, че все още има силата да определя цените. Саудитска Арабия със сигурност дава и политически сигнали към президента на САЩ, който я нарече „парий“ след бруталното убийство на журналиста Джамал Хашоги, и администрация, за която смята, че не оказва достатъчна подкрепа за сигурността на Рияд в региона. Кралството цели да покаже, че има други приятели - в Пекин, Ню Делхи и Москва.

Саудитският престолонаследник обаче рискува да преиграе, както често е правил в миналото. Китай, Индия и Русия едва ли ще предоставят същата сигурност за Саудитска Арабия, както САЩ правеха в продължение на няколко десетилетия. Повишаването на цените на петрола сега може само да задълбочи предстоящата рецесия и произтичащото от нея сриване на търсенето. Разгневената администрация във Вашингтон намекна, че сега може да освободи още повече петрол от запасите. Американските законодатели призовават за съживяване на така нареченото законодателство НОПЕК, което има за цел да разбие петролните картели.

Урокът за САЩ и западните съюзници е, че техните партньори в Персийския залив не са надеждни, когато става дума за енергия, и че ОПЕК е решен да увеличи максимално приходите от актив, чието търсене в крайна сметка трябва да бъде намалено от водените от Запада усилия за борба с изменението на климата. Междувременно картелът не вижда задължение да осигурява енергийна сигурност на своите клиенти, продавайки евтино.

Западните потребителски нации имат малко краткосрочни отговори от страна на предлагането, различни от инвестиране в допълнително производство на изкопаеми горива, което би противоречало на техните климатични цели. Дългосрочният отговор на всички многобройни енергийни и климатични проблеми, пред които те са изправени сега, е един и същ: да се положат реални усилия, които засега едва са започнали, за намаляване на търсенето на петрол - и да се ускори преходът към устойчиви, зелени източници.