С въглеродния данък дори и излизане от ЕС няма да спаси въглищните централи

От години слушаме планове и модели за отказа от въглищата - ако те бяха реализирани преди три години и въглищата - заместени с газ, сега щяхме да сме в друга хипотеза, коментира в ефира на БНТ председателят на миньорската федерация в КТ "Подкрепа" Владимир Топалов.

Така той отговори на изказване на Констанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), която цитира анализ, сочещ, че след 2030 г. въглищните мощности в Европа ще бъдат икономически нецелесъобразни. Според прогнозите в края на това десетилетие въглищата ще излязат от енергийния микс и това няма да води нито до риск за енергийната сигурност, нито до ръст на цените.

Експертът припомни, че дори и излизане от ЕС няма да запази въглищните ни централи - България изнася електроенергия към страни от общността, а от 1 октомври започна да действа т.нар. Механизъм за въглеродна корекция по границите. Припомняме, че мярката предвижда страните, които не възприемат екологичната политика на Брюксел, да плащат допълнителни такси, тоест - да бъдат поставени на едно ниво с европейските производители, които трябва да плащат квоти за въглеродни емисии.

В момента страните от ЕС само събират данни за вносителите, но от 1 януари 2026 г. производителите от трети страни ще имат същите екологични задължения като европейските.

Рангелова е категорична, че дебатите се водят на политическо, а не на експертно ниво, и хората нямат никаква представа какво предстои. Разговорите, които се водят днес, трябваше да се проведат преди 1-2 години, категорична беше тя.

В териториалните планове на правителството се предвижда постепенно намаляване на работата на въглищните мощности - до 1,6 гигавата до 2030 г. и до 1 гигават до 2035 г. и пълното закриване на тази дейност до 2038 г. Те ще бъдат заместени с зелени мощности и системи за съхранение на енергията. 

Миньорите обаче обръщат внимание, че въглищните централи ще работят до 2038 година, но със силно ограчинен капацитет. Това означава закриване на голяма част от мините преди този срок.

Документите бяха одобрени в края на миналата седмица - последният възможен срок, за да не загуби България средствата за "Справедлив преход" на ЕС, които са 4,4 млрд. лева. Текстовете бяха публикувани на сайта на Министерството на енергетиката.

Капацитетът на термичните централи у нас само в Маришкия басейн е около 3,5 гигавата (заедно с ТЕЦ "Брикел", чията работа обаче е спорно дали покрива екологичните изисквания). ТЕЦ "Бобовдол" в Кюстендилска област е допълнително 630 мегавата.

Според плановете на правителството ще бъдат открити алтернативни работни места (около 15 хил. до 2030 година), които да осигурят заетост в региона. Допълнително при рекултивацията на мините ще има нужда от голям брой служители, а дейностите по тези мерки са за продължителен период от време. Според оценките за рекултивацията на мините в Маришкия басейн ще са неоходими 3-4 хил. души.

Отказът от въглища, заложен в Плана за възстановяване, обаче предизвика протест на енергетиците от Маришкия комплекс, които в последните дни периодично затварят магистралите "Тракия" и "Струма". В момента ЕК позволи предоговаряне на плановете за възстановяване във връзка с преразглеждане на ситуацията в енергетиката заради енергийната криза и войната в Украйна. Премиерът акад. Николай Денков коментира, че очаква представители на протестиращите от индустрията в София, за да бъдат изяснени всички подробности.

Работещите в Маришкия басейн отказват да се срещнат с премиера. Пред bTV финансовият министър Асен Василев предупреди преди ден, че не правителството, а пазарът налага ограниченията. Той посочи, че предложението на правителството е да има плавен преход, а не да се чака до последния момент.

Загубилите своите работни места ще получат обезщетения в размер на 36 заплати, каза още той. Представителите на синдикатите обаче не са наясно за тази мярка - нито откъде ще дойде финансирането, нито дали е одобрена от ЕК, нито за условията, по които може да бъде получена. "Ние знаем, че пари за обезщетения и ранно пенсиониране няма", каза Топалов пред БНТ.

Констанца Григорова допълни, че това е "поредното грандоманско решение", което се хвърля, за да потуши пожара, а не е част от конструктивния диалог по темата.

"Всички тези хора ще бъдат излъгани", каза в ефира на БНТ и бившият министър на екологията Емил Димитров. Според него може да се направи аналогия със закриването на "Кремиковци" и приватизацията на БГА "Балкан".

Според него първите уволнения ще бъдат в частните термични централи - ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ AES 1 и ТЕЦ "Брикел", а след това "ще посегнат и на държавната" (ТЕЦ "Марица Изток 2").

Представителите на работодателските организации също са потърсили среща с премиера и министъра на енергетикта Румен Радев, става ясно от коментар на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред БНР. Представителите на бизнаса са обезпокоени от друга част от Плана за възстановяване - появилия се индикативен списък на компании, които потенциално могат да получават средства по плана.

Председателят на АИКБ коментира още, че ЕК "упорито" не иска да преразгледа ангажимента ни за намаляване на въглеродните емисии с 40% към 2026 г. спрямо нивото от 2019 г. Припомняме, че в Закона за климата на ЕС е предвидено намаление на емисиите от цялата общност с 55%, но спрямо нивата от 1990 г.

Според много анализатори, ако се вземе предвид 1990 година, България е преизпълнила плановете, тъй като оттогава много индустриални замърсители вече не работят (напр. "Кремиковци").

За да има съгласие, първо трябва да има разговори, но не чрез мегафони, а на масата за преговори, категоричен беше премиерът преди ден.