Разширяването на стоманодобивния сектор в Индия заплашва глобалните климатични цели

Плановете на Индия да удвои производството на стомана до края на десетилетието биха могли да застрашат националните ѝ климатични цели, както и ключовата глобална цел за намаляване на емисиите от парникови газове на стоманодобивната промишленост, предупреждава доклад, цитиран от Euronews.

Докладът на Global Energy Monitor (GEM) - организация, която извършва мониторинг върху енергийните проекти по целия свят - подчертава, че усилията за декарбонизация на производството на стомана набират скорост в глобален план. Въпреки това в Индия - вторият по големина производител на стомана в света, огромната зависимост от технологии, базирани на въглища, представлява голямо предизвикателство за климатичните цели.

„Индия сега е индикатор за глобалната декарбонизация при стоманата“, изтъква Астрид Григсби-Шулте, съавтор на доклада. „Ако страната не засили плановете си за производство на зелена стомана, целият сектор ще пропусне важен етап. Така ще стане с Индия, така ще стане и със света“, добавя тя.

Заплахи за националните и глобалните климатични цели

В момента до 12% от емисиите на парникови газове в Индия, които попадат в атмосферата и затоплят планетата, се генерират от производството на стомана. Тази цифра може да нарасне двукратно след пет години, ако стоманата се произвежда в съответствие с плановете на правителството, изтъква докладът.

В същото време Индия се стреми да произвежда 500 гигавата чиста енергия - достатъчно, за да захранва близо 300 милиона индийски домакинства - до края на това десетилетие. Страната наскоро премина границата от 100 гигавата инсталирана соларна енергия, като по-голямата част от нея беше внедрена през последните 10 години.

Индия също така си е поставила за цел да постигне въглероден неутралитет до 2070 г. чрез премахване на замърсителите или с методи, които биха компенсирали отделянето на парникови газове, например засаждане на дървета, абсорбиращи въглерода.

Производството на стомана е една от най-интензивните във въглеродно отношение индустрии, отговорна за близо 9% от световните емисии на парникови газове. Международната агенция по енергетика (МАЕ) изисква 37% от световния капацитет за производство на стомана да разчита на електродъгови пещи, които генерират по-ниски нива на емисии, до 2030 г.

Настоящите прогнози на GEM показват, че светът ще достигне дял от 36% - недостиг, до голяма степен дължащ се на индийския капацитет, използващ предимно въглища.

Защо производството на стомана в Индия е толкова замърсяващо?

Индия планира да разшири капацитета си за производство на стомана от 200 млн. тона до над 330 млн. тона годишно до 2030 г. Според новите данни над 40% от глобалния капацитет в процес на разработка - около 352 милиона тона годишно - е разположен в Индия, като повече от половината от него използва въглищни мощности.

„Индия е единствената голяма страна производителка на стомана, която разполага с толкова голям планиран капацитет за производство на въглища“, изтъква Хенна Хадиджа, анализатор в GEM, която също работи по доклада.

Стоманодобивният сектор на Индия отделя приблизително 2,6 тона въглероден диоксид на тон стомана, което е с около 25% повече от средното за света ниво. Китай, най-големият производител на стомана в света, успява да поддържа по-ниски нива на емисии на тон, като произвежда повече стомана на базата на скрап и извежда от експлоатация по-старите инсталации, работещи с въглища.

Силната зависимост на Индия от въглищата за производство на стомана се обуславя от комбинация от фактори: ниска цена на местните въглища, сравнително млад набор от доменни пещи, които все още имат 20-25 години експлоатационен живот, и липса на природен газ и стоманен скрап.

Екосистемата за рециклиране на скрап в страната остава неразвита, а висококачествената желязна руда е оскъдна.