Как се вписва България в плановете на ЕК за ускоряване на промишлеността?

Докато Европейската комисия (ЕК) чертае амбициозни планове за ускоряване на промишлеността чрез мащабни нови регламенти, българската индустрия продължава да губи ключови мощности, а затварянето на заводи се превръща в тревожна тенденция. Това каза Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет (и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България), в предаването "Бизнес старт" по  Bloomberg TV Bulgaria.

Ангелова коментира Акта за ускоряване на промишлеността на ЕК, който беше предложен тази седмица. Документът има за цел повишаване на дела на прозводството в БВП на ЕС на 20% до 2035 г. след сериозния спад от 17,4% през 2000 г. до едва 14,3% през 2024 г.

„Документът е сложна компилация от национални интереси. Франция настоява за европейския произход, Германия настоява за секторите, в които традиционно е силна, северните страни пък – за нисковъглеродната стомана“, посочи Ангелова.

Един от стълбовете на новия акт е етикетът „Произведено в ЕС“ и изискването в обществените поръчки след 2029 г. да се залага определен процент европейски продукти (например 25% нисковъглеродна стомана). Това обаче крие рискове от ответни мерки от страна на търговските партньори, смята Ангелова. Според нея, вместо в нови регулации, Брюксел трябва да се фокусира върху реалното функциониране на единния пазар.

Докато Европа планира хоризонт за 2029 г., българската индустрия е в режим на оцеляване днес. Новината за затварянето на завода „Елхим Искра“ в Пазарджик е поредният удар след серията от затваряния в автомобилния сектор, посочи още Ангелова. Според нея основната причина е липсата на адекватна система за компенсиране на високите цени на електроенергията.

Ефектите от новия акт са поставени под въпрос и от нестабилната международна обстановка, допълни гостът. Войната в Близкия изток изстреля нагоре цените на петрола и на природния газ в Европа, което допълнително натоварва енергоинтензивните производства, заложени като приоритетни в европейския акт (хартия, химикали, метали).

Българската администрация ще има една година след влизането в сила на регламента, за да определи своя водещ пазар, който да развива. Въпросът е дали до 2029 г., когато инструментите на Акта за промишлеността започнат да действат ефективно, България ще е съхранила достатъчно от своя индустриален капацитет, отчете събеседникът.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.