Нетаняху казва, че е спечелил войната. Може ли да спечели мира?

Споразумение с Рияд би било важна стъпка в т. нар. от Нетаняху велика визия за региона. В речта си миналата година пред ООН той показа карта, на която червена стрелка се простираше от Индия през Саудитска Арабия и Израел и достигаше Европа. Той я нарече „карта на благословията“, на която Израел и бъдещите му арабски партньори като Саудитска Арабия образуват сухоземен мост, свързващ Азия и Европа, пресечен от железопътни и енергийни линии и оптични кабели. Той я противопостави на „картата на проклятието“, показваща черен блок от страни, простиращ се от Иран през Ирак, Сирия и Ливан, през който търговията е затруднена.

Всяко бъдещо мирно споразумение със Саудитска Арабия сега е още по-далечно, особено след като войната в Газа засили популярността на палестинската кауза по целия свят и вероятността арабските държави да поставят напредъка към палестинска държава като условие за мир.

Нетаняху загуби твърди много доверие и авторитет сред арабската общественост и нейните ръководители, за да сключи нови мирни споразумения, казва Джошуа Красна, бивш израелски дипломат и високопоставен представител на правителството. Лидерите в арабския свят също така осъзнават, че Нетаняху скоро ще се изправи пред избирателите, и ще се въздържат от действия, които биха могли да повишат популярността му, допълва той.

„Войната направи Нетаняху още по-непопулярен в Персийския залив и той се възприема като още по-нелегитимен събеседник“, отбелязва Красна и допълва, че Нетаняху не е бил поканен нито веднъж в Обединените арабски емирства, откакто страната от Персийския залив нормализира отношенята си с Израел през 2020 г., докато представители на израелската опозиция са се срещали с ръководители на емирството в Абу Даби.

"Пълен с противоречия"

Все пак в Израел Нетаняху е единствената фигура с достатъчен политически капитал, за да направи трудни компромиси, необходими за нови мирни споразумения, казва Авив Бушински, бивш говорител и съветник на Нетаняху. Той е проявявал политическа гъвкавост през цялата си кариера, включително понякога подкрепяйки палестинска държава и споразумения за освобождаване на заложници срещу затворници, въпреки че през по-голямата част от обществения си живот е лобирал срещу такива мерки.

„Нетаняху е човек, пълен с противоречия, и може да променя подхода си в зависимост от положението“, казва Бушински. „Ако това ще послужи на каузата, Нетаняху ще го направи. Въпросът е каква е каузата в момента“, допълва той.

Майкъл Орен, бивш израелски посланик в САЩ по времето на Нетаняху, казва, че способността, която израелският премиер е проявил да устои на огромния вътрешен и международен натиск по време на войната, показва решителността, с която той може да се заеме с осигуряването на бъдещи мирни споразумения.

„Същото усещане за мисия в живота ще го подтикне да направи всичко възможно, за да постигне мир между Израел и Саудитска Арабия и вероятно други страни. Той се възприема като капитан на израелския кораб. Иска да отведе този кораб на брега на мира“, казва Орен.

Тръмп е голяма неизвестна. Натискът му върху Нетаняху го подтикна да приеме примирие, без първо да разоръжи напълно „Хамас“, оставяйки отворена възможността групировката да се възстанови и да управлява части от Газа. И Тръмп може да окаже натиск върху арабските държави като Саудитска Арабия да сключат мир с Израел с неясни обещания за палестинска държава.

„С активното участие на Тръмп всичко е възможно. Но значителна нормализация през следващите година-две ми е трудно да си представя, особено преди изборите в Израел“, казва Красна.

Дългото минало на Нетаняху, връзката му с войната в Газа и с по-крайните членове на коалицията му ще затруднят възстановяването на широката обществена подкрепа за Израел без промяна в правителството или без пробив в мирните споразумения, смята Даниел Шапиро, бивш американски посланик в Израел при администрацията на Обама.

В много отношения възможността на Нетаняху за маневри е ограничена. Като политик краят на войната и връщането на заложниците вероятно ще повишат популярността му. Но той остава широко непопулярен лидер, който вероятно ще трябва да отговаря пред израелското общество за това, че не успя да предотврати атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и бавната според някои реакция на правителството в следващите дни и седмици.

В същото време никой друг израелски политик вероятно няма да победи Нетаняху, ако сигурността в бъдеще е основната тема преди следващите избори.

„Един от аргументите му пред израелските избиратели е: на кого имате доверие, че ще попречи на създаването на палестинска държава?“, казва Шапиро.