Нетаняху казва, че е спечелил войната. Може ли да спечели мира?

Израелският премиер Бенямин Нетаняху се превърна в лидер на регионална суперсила по време на война, устоял на огромния натиск да прекрати двегодишния конфликт с „Хамас“ и нанесе тежки поражения на враговете на Израел, пише Wall Street Journal.

Сега най-дългогодишният премиер на страната е изправен пред може би най-трудното предизвикателство – как да поведе Израел към нова ера на мир.

Такава роля няма да е естествена за човек, който десетилетия наред играеше ролята на „ястреб“ в израелската политика, представяйки се като единствения политик, който може да гарантира сигурността на страната. Ролята се усложнява от самата война с „Хамас“, която подкопа международния авторитет на Израел и задълбочи регионалната враждебност, затруднявайки постигането на мир с палестинците и съседните страни.

По време на речта си тази седмица пред израелския парламент по повод прекратяването на огъня в Газа и завръщането на израелските заложници Нетаняху обобщи предизвикателствата пред него и страната му, като цитира размислите на цар Соломон в Еклисиаст.

„За всичко има сезон и време за всяко нещо под небето. Време за мир и време за война. Последните две години бяха време за война. Надяваме се, че следващите години ще бъдат време за мир“, каза той.

Това няма да бъде лесно. За начало, очертават се много краткосрочни препятствия. „Хамас“ все още не се е съгласила да се разоръжи и сега извършва жестоки репресии, за да възстанови властта си в Газа, а няма договорена рамка как ще се управлява анклавът и от кого.

Нетаняху е на най-много година от със сигурност още едни трудни избори, въпреки че той може да насрочи гласуването за много по-рано, за да се възползва от нарасналите положителни нагласи сред избирателите от завръщането на заложниците. Той продължава да е обвинен от Международния наказателен съд за военни престъпления в дело, което според него е несправедливо и политически мотивирано.

Критиците на 75-годишния Нетаняху твърдят, че той не е човек на мира – премиерът остава твърде противоречив в страната си и в региона и все още е преследван от дела за корупция, в които отрича да е извършил нередности. Нетаняху ще има затруднения, ако пътят към мир с други арабски страни означава да приеме идеята за палестинска държава – нещо, на което той и дясната му коалиция се противопоставят. И не само те – допитвания показват, че повечето израелци са против решение за две държави и се опасяват, че бъдещата палестинска държава ще бъде използвана като отправна точка за бъдещи атаки срещу тях.

„Мисля, че мирът е извън неговите възможности“, казва Майкъл Коплоу, директор по политиките на Израелския политически форум, мозъчен тръст във Вашингтон. Коплоу допълва, че Нетаняху е притиснат между президента Тръмп, който иска край на войната и по-широк мир в региона, и коалицията му, която изключва споразумение с палестинците.

„Тръмп ясно иска да премине към следващия етап от дипломацията в Близкия изток и ще му бъде много трудно да убеди Нетаняху да го последва“, казва Коплоу. „Не смятам, че той осъзнава колко трудно ще бъде да накара Биби да се задейства“, допълва анализаторът.

Дълго минало

Нетаняху доминира в израелската политика, откакто през 1996 г., на 46 години, стана най-младият премиер. Той е и най-дълго управлявалият лидер, като се е връщал два пъти на поста за общо шест мандата. През годините той постоянно предупреждава за две основни заплахи за сигурността на Израел – Иран, разполагащ с ядрено оръжия, и, по думите му, екзистенциалната заплаха от палестинска държава. Нито една от двете заплахи не се сбъдна по време на неговото управление, въпреки че и двете остават възможни.

Въпреки това той винаги е искал да разшири приемането на Израел в региона и да затвърди наследството си редом с бивши израелски лидери като Менахем Бегин и Ицхак Рабин, които сключиха исторически мирни споразумения с арабски страни като Египет и Йордания. Войната в Газа забави напредъка по амбициозния план на Нетаняху и Тръмп да сключат трудно постижимо мирно споразумение със Саудитска Арабия, което би имало огромно символично значение в мюсюлманския свят.

(Продължава на следващата страница)