Смирените от инфлационните грешки централни банкери трябва да свият своята амбициозност

Поддържане на гъвкавостта

Трета препоръка за централните банкери е да се зарежат насоките. Практиката, въведена за пръв път в началото на века, цели да каже на общвеството вероятната посока на паричната политика. Проблемът е, че е твърде трудно да се предскаже бъдещето. И че това може да затвори централните банкери в един ограничен кръг на мислене.

В своя реч от 12 октомври управителят във Фед Мишел Боуман обвини насоките на Комисията по открити пазри към банката за провала ѝ в справянето с инфлацията по-рано. „Насоките на комисията за федералната лихва и покупките на активи допринесоха за създаването на ситуация, в която позицията на паричната политика остана твърде приспособяваща се за твърде дълго време – дори с укоряването на инфлацията и признаците, че става все по-широко разпространена“, каза Боуман.

Нарушените обещания може да навредят много на доверието на инвеститорите. Милър от GSFM даде пример, като цитира управителя на Австралийската централна банка Филип Лоу.

„Филип Лоу да казва, че няма да има лихвени повишения до 2024 г.? Този тип послания вече не съществуват. Пазарите вече не могат да се доверят на думите на централните банкери“, каза Милър, като се има предвид, че регулаторите се престориха на „всевиждащи“.

Джеймс Ати, инвестиционен директор в базираната в Единбург Abrdn Plc, предупреди, че насоките няма да изчезнат като метод, докато централните банкери не спрат да говорят толкова често. „Самият брой изказвания на централните банкери в дадена седмица и привидното им желание да изложат собствените си субективни очаквания за икономиката и паричната политика означават, че дори когато официалното изявление избягва даването на конкретни насоки, все още има много, за което пазарите да се захванат“, смята Ати.

Разбира се, централните банки ще продължат да играят ключова роля в техните икономики, дори да намалят реториката си и да премахнат по-трудните за изчисления цели, като насърчаването на приобщаващия растеж. Те ще продължат да служат като пазители на финансовата стабилност и ще намерят начин да подкрепят растежа, когато има нужда.

Но ако се вслушат в уроците от 2022 г., пазарите и обществеността ще може да очакват по-рядка, но ясна и по-малко амбициозна комуникация за паричната политика – нова ера на смиреност на централната банка, произтичаща от провала ѝ да предотврати инфлационния шок.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.